Определение № 9606 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8872/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 7846 от 16.06.2026 г., постановено по адм.д. № 1597/2026 г. Административен съд – Варна (АС – Варна) е оставил без разглеждане жалбата на „ТД АКТИВИ“ ЕООД против разпределение на постъпили плащания по сметка на община Девня за периода от 01.01.2026 г. до 09.04.2026 г. и против действията на ЧСИ С. Я. по изп. дело № 20257190402032, и производството по делото е прекратено. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от „ТД АКТИВИ“ ЕООД с ЕИК 206495081, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, [жк], [адрес], представлявано от управителя Т. С. Д., чрез адв. И. Златев от САК. В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК във вр. с чл. 236 от АПК. В жалбата се твърди, че предмет на спора не е АУЗД и неговата материална законосъобразност, а официалното удостоверяване, че същия е влязъл в законна сила на 26.03.2026 г. Изложено е, че именно това удостоверяване се оспорва като удостоверяване на несъществуващ юридически факт, доколкото срещу АУЗД е подадена жалба в законоустановения срок на 25.03.2026 г. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното определение, с което жалбата е оставена без разглеждане и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при община Девня, изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, срещу акт, чието обжалване е изрично предвидено в закон. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да възприеме жалбата, с която е сезиран за недопустима АС – Варна е съобразил, че в конкретния случай не е издаден акт за разпределение на постъпилите суми от длъжностно лице при община Девня, тъй като сумите, които постъпват доброволно по банкови сметки на общината съобразно посочения им код автоматично се отразяват в общината по вида плащането, който е заявен от вносителя. Съобразено е и, че липсва издаден акт, с който да е възложено на длъжностно лице от общината да издава актове за разпределение на внесени суми. Предвид липсата на годен за оспорване акт съдът се е позовал на разпоредбата на разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от АПК и е приел, че ако желае да оспорва акт или действие на съдебния изпълнител, длъжникът „ТД АКТИВИ“ ЕООД – гр.Варна може да го направи с жалба до Окръжен съд - Варна, тъй като спора не е подведомствен на АС - Варна. Определение е правило. Правилна е направената от първоинстанционния съд преценка за наличие на основание по чл. 159, т. 1 АПК за оставяне без разглеждане на предявената от „ТД АКТИВИ“ ЕООД жалба и за прекратяване на съдебното производство. В конкретния случай, за да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд обосновано на изложените в жалбата оплаквания и на доказателствата по делото е съобразил, че не е налице годен предмет на съдебно оспорване. По делото не са налице данни и не се твърди от жалбоподателя, че е издаден конкретен акт за разпределение на постъпилите суми от длъжностно лице при община Девня, както и акт за възлагане на длъжностно лице в общината за издаване на актове за разпределение на такива суми. В частната жалба инициирала настоящото касационно производство са изложени доводи за това, че АС – Варна е подменил предмета на спора, с който е сезиран. В тази връзка жалбоподателят изтъква, че предмет на настоящия спор е официалното удостоверяване на влизането в законна сила на АУЗД (без посочен номер и датата на издаване в жалбата). Видно от жалбата до първоинстанционният съд производството пред АС - Варна е образувано по жалба на „ТД АКТИВИ“ ЕООД против „разпределение на постъпили плащания в полза на „ТД АКТИВИ“ ЕООД по сметка на община Девня за периода за периода от 01.01.2026 г. до 09.04.2026 г. по отделните Акт за установяване на задължения с декларации с № АУЗ35308000015-1/24.06.2025 г. на началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Девня.“. Административният съд се е произнесъл конкретно по спора, който е бил въведен от жалбоподателя съгласно петитума на жалбата инициирала първоинстанционното съдебно производство. Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател в обратен смисъл. Служебното начало е основен принцип в административното производство, в т. ч. и административното правосъдие, но обемът на служебното начало е определен в чл. 9, ал. 3 АПК. Съгласно тази норма съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото не сочат доказателства, но съдът не може да указва на страните кой акт да жалят. Само страната е тази, която може да реши дали да потърси защита срещу даден акт или не. Единствено когато искането, с което е сезиран, е неясно, съдът дава указания за уточняване на предмета на търсената защита, но съдът не може да подмени този предмет. В процесния случай яснотата на искането, с което „ТД АКТИВИ“ ЕООД е сезирало първоинстанционният съд, е ясно и несъмнено. Едва в частната жалба е посочено, че всъщност се оспорва официално удостоверяване за влизане в сила на административен акт (АУЗД), за който се твърди, че вече е оспорен, но второинстанционното производство е производство за проверка законосъобразността на първоинстанционният съдебен акт, който е постановен на основата на сезирането и доказателствата по делото пред първата инстанция. Промяна на петитума чрез частната жалба е недопустимо. При съобразяване на гореизложеното, обжалваното определение, като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение