Определение № 911 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 636/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ, правоприемник на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество - КПКОНПИ/ срещу определение на Бургаски апелативен съд № 480 от 08.11.2023 г. по гр.д.№ 173/ 2022 г., с което е оставена без уважение подадената от КОНПИ молба, съдържаща се в касационна жалба вх.№ 7968/ 26.08.2022 г., за изменение на решение на Бургаски апелативен съд № 121 от 04.07.2022 г. по гр.д.№ 173/ 2022 г. в частта, в която КПКОНПИ е осъдена да заплати държавна такса по делото. КОНПИ счита, че по силата на чл.154 ал.3 ЗОНПИ е освободена от задължение да плаща държавни такси в производства за отнемане на незаконно придобито имущество. Същото следвало и от разпоредбата на чл.84 т.1 ГПК. В този смисъл била константната съдебна практика както на ВКС, така и на други съдилища в страната. Затова моли обжалваното определение на бъде отменено, а постановеното въззивно решение бъде изменено в частта за разноските, като в тежест на КОНПИ не бъде възлагана дължимата държавна такса за производството. Ответните страни С. Ц. Ф. и Ф. Х. Ф. оспорват частната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение. Считат, че обжалваното определение е правилно, а доводите на КОНПИ били резултат на превратно тълкуване на закона. Разпоредбата на чл.157 ал.2 ЗОНПИ била ясна и недвусмислена и възлагала отговорността за таксите и разноските за производствата по този закон с оглед изхода на делото. Съдът намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество -за неоснователна. Основното производство е образувано пред Бургаски окръжен съд /гр.д.№ 2654/ 2020 г./ по искане на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от С. Ц. Ф. и Ф. Х. Ф. на незаконно придобито имущество на стойност 150 848,04 лв. С решение от 18.02.2022 г. първоинстанционният съд отхвърлил искането. По въззивна жалба на КПКОНПИ срещу това решение било образувано гр.д.№ 173/ 2022 г. на Бургаски апелативен съд. С решение № 121/ 04.07.2022 г. по гр.д.№ 173/ 2022 г. въззивният съд потвърдил обжалвания пред него първоинстанционен акт и осъдил КПКОНПИ да заплати дължимата държавна такса за производството. Въззивното решение не е допуснато до касационен контрол с определение на ВКС, ІІІ г.о., № 3243/ 26.10.2023 г. по гр.д.№ 4287/ 2022 г. и е влязло в сила от същата дата. С определението ВКС е констатирал, че в касационната жалба се съдържа искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските /относно осъждането на КПКОНПИ да плати държавна такса/ и е върнал делото на апелативния съд за произнасяне по това искане. Въз основа на него е постановено обжалваното в настоящето производство определение, с което искането е отхвърлено. Съдът е приел, че разпоредбата на чл.84 т.1 ГПК е неприложима, тъй като с исканията за отнемане на незаконно придобито имущество не съставляват иск за защита на публична държавна собственост и публични държавни вземания. В специалния закон било изрично уредено как се разпределя отговорността за таксите и разноските по тези производства и съобразно разпоредбата на чл.157 ал.2 ЗПКОНПИ при отхвърляне на искането държавната такса следвало да се възложи на КОНПИ. Определението е законосъобразно. Както е изяснено в определение № 13/ 12.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 3107/ 2020 г., IV г.о., ВКС, една от разликите между ЗОПДИППД /отм./ и следващите два закона – ЗОПДНПИ /отм./ и ЗОНПИ - е в това, че първият закон не предвижда хипотеза, в която Комисията дължи държавна такса по предявения иск по чл.28, но по иска по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ и по иска по чл.153 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ държавна такса се дължи, но не се внася предварително, а се присъжда с решението в зависимост от изхода на делото. Поради това позоваването от страна на частния жалбоподател на съдебна практика, формирана по приложението на ЗОПДИППД /отм./, е неоснователно – тази практика е създадена при различна правна уредба. По действащия закон е налице изрична разпоредба /чл.157 ал.2 ЗПКОНПИ, идентична на чл.78 ал.2 ЗОПДНПИ /отм.//, от която следва, че при отхвърляне на исковете на Комисията в нейна тежест се присъжда дължимата държавна такса по делото. От нормата на чл.154 ал.3 ЗОНПИ следва, че при завеждане на иска държавната такса не се внася, а не че такава такса не се дължи от ищеца, нито че съдът е освободен от задължението да я събере в полза на бюджета на съдебната власт в случай, че искът е неоснователен. Касае се за изключение от общото правило, че държавната такса се внася предварително / виж определение № 2366/ 02.08.2023 г. по гр.д.№ 4777/ 2022 г., ІІІ г.о., ВКС и цитираните в него други актове на ВКС по същия въпрос/. Същото е прието в обжалваното определение, поради което искането за неговата отмяна е неоснователно. По изложените съображения Върховният касационен съд