Определение № 331 от 31.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 474/2009 г.
ВКСIV гражданско отделение31.05.2010 г.докладчик Светла Бояджиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 260 от 15.06.09г.,постановено по ч.гр.дело № 392/09г.на Добричкия окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на П. С. А. срещу определение № 260 от 15.06.09г.по ч.гр.дело № 392/09г.на Добричкия окръжен съд,с което е обезсилено изцяло определение № 241 от 8.08.07г.по ч.гр.дело № 308/07г.,издадения въз основа на него изпълнителен лист и производството по молбата на същата страна за издаване на изпълнителен лист на основание чл.237 б.”з” от ГПК/отм./е прекратено. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на същото. В писмен отговор ответницата по жалбата Я. Н. Т. моли да бъде оставена без уважение. Частната жалба е депозирана в законовия срок по чл.275 ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. намира за неоснователно оплакването за недопустимост на обжалваното определение поради преждевременно образуване на частното производство.Този довод е правен и пред окръжния съд,който е дал отговор в мотивите на определението.Правилно е прието,че жалбата на Я. Т. е постъпила в Добричкия окръжен съд на 23.04.09г. в 7-дневния срок по чл.244 ал.1 от ГПК /отм./от уведомлението й на 16.04.09г.,когато е получила покана за доброволно изпълнение за задължението по изпълнителния лист,връчена й от А. за държавни вземания РД Пловдив. При извършване на преценката за основателност на частната жалба съдът намира следното: Частната жалба е неоснователна. За да обезсили определението на Балчишкия районен съд за издаване на изпълнителен лист по чл.237 б”з” от ГПК/отм./по молба на П. С. А. Добричкият окръжен съд е приел,че съгласно чл.242 ал.2 от ГПК/отм./този съд не е бил компетентен,тъй като длъжниците са с местожителство,съответно седалище извън района му. В съответствие със закона и данните по делото въззивният съд е приел,че първоинстанционният съд е нарушил правилата за местната подсъдност,визирани в разпоредбата на чл.242 ал.2 от ГПК/отм./Затова като е обезсилил обжалваното пред него определение и е прекратил производството като недопустимо Добричкият районен съд е постановил законосъобразно определение,което следва да се остави в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.