Определение № 13212 от 05.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11086/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на И. Г. П. против определение № 3040/09.10.2024 г., постановено по адм. д. № 828/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е върната като недопустима исковата му молба, в частта, с която се иска да бъдат солидарно посочени ответници Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ Хасково, клон Тополовград и Министерството на здравеопазването да заплатят обезщетение на ищеца за неимуществени вреди и производството по делото е прекратено. Претендира се отмяна на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран: Частната жалба като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, преграждащ по-нататъшното развитие на производството, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, е допустима, а разгледана по същество – неоснователна. И. Г. П. с искова молба вх. № 4738/04.10.2024 г. е предявил иск против трима солидарно отговорни ответници, а именно – Министерството на здравеопазването, ЦСМП гр. Хасково, клон Тополовград и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за обезщетение на вреди в размер на 33 750 лв. за причинени неимуществени вреди от непроведено медицинско лечение, довело до трайно увреждане на неговия [наименование]. С обжалваното пред настоящата инстанция определение съдът е върнал исковата молба на П. като недопустима в частта, в която се иска да бъдат солидарно привлечени ответници Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ Хасково, клон Тополовград и Министерството на здравеопазването като е прекратил производството в тази част. За да достигне до този правен резултат, съставът на АдмС-Стара Загора, като преценил твърденията, съдържащи се в исковата молба преценил, че ответникът ЦСМП-Хасково, клон Тополовград няма качеството на административен орган и не осъществява административна дейност по смисъла на АПК. Съдът допълнил, че искът е недопустим и по отношение на Министерството на здравеопазването като ответник, доколкото в исковата молба не се съдържат твърдения, които да ангажират отговорността и на този ответник. Определението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е констатирал, че исковата молба на И. Г. П. насочена против солидарните ответници ЦСМП - гр. Хасково, клон Тополовград и Министерство на здравеопазването е недопустима. Съставът на АдмС Стара- Загора обосновано е посочил и мотивите за това, които настоящата инстанция споделя. Във фактическия състав на отговорността на държавата и общините за дейността на администрацията по чл.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административната дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда от такъв административен акт; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Правилен е решаващият извод на съда, че медицинският център за спешно лечение не е административен орган по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби към АПК съгласно, която разпоредба „административен орган“ е орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Съгласно чл.24 от Закона за лечебните заведения „Център за спешна медицинска помощ“ е лечебно заведение, в което медицински специалисти с помощта на друг персонал оказват спешна помощ на заболели и пострадали лица, включително в дома, на местопроизшествието и по време на транспортирането до евентуалната им хоспитализация. Дори медицинското заведение да е държавно, то осъществява медицинска дейност, а не административна. Лечебните заведения при лечение на болни /в случаи подобни на процесния/ не издават административни актове. Претенцията в настоящия случай, насочена срещу ЦСМП не може да се реализира по реда на ЗОДОВ. Правилен е изводът на административния съд и по отношение на недопустимостта на исковата претенция с ответник Министерство на здравеопазването. В исковата молба не се съдържат конкретни данни и твърдения, че от административната дейност на този ответник или на негови служители са настъпили вреди за ищеца. С оглед изложеното, правилна се явява преценката на административния съд, че делото следва да бъде прекратено, както по отношение на Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ гр. Хасково, клон Тополовград, така и по отношение на Министерството на здравеопазването. Делото продължава по отношение на ответника ГДИН и в тази връзка правото на защита на ищеца не е нарушено. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,