Решение № 245 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1231/2010 г.

Решение № 245 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1231/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Национална ветеринарномедицинска служба чрез пълномощник М. М. - юрист при ЦУ на Н. срещу решение № 809 от 1.03.10 г., постановено по в. гр. дело № 7336/09 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, IV"А" състав в частта, с която е отменено решение от 12.03.08 г. по гр. дело № 12404/08 г. на СРС, 57 състав и е уважен иск с правно основание чл. 106, ал. 3 ЗДСЛ. С определение № 157 от 2.02.11 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос: използваният в чл. 106, ал. 3 ЗДСл. израз"прослужени години като държавен служител" идентичен ли е с понятието"служебен стаж", към който с разпоредбата на § 2 ПЗР на ЗДСл е приравнен и трудовия стаж, придобит до влизането на ЗДСл в сила. На въпроса е отговорено с решение № 771 от 12.01.11 г. по гр. дело № 1618/09 г. на ВКС, III г. о. и решение № 488/21.07.10 г. по гр. дело № 531/09 г. на ВКС, III г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В тях е прието, че в разпоредбата на чл. 106, ал. 3 изр. 1 ЗДСл изразът"прослужени години на държавна служба" следва да се тълкува в смисъл, че прослужени години на държавна служба са годините, през които държавният служител действително е изпълнявал задължения по служебно правоотношение, което е било създадено при действието на Закона за държавния служител. Не намира опора в закона становището посоченото изискване да се свързва с разпоредбата на § 2, ал. 1 ПЗР на ЗДСл, съгласно която за служебен стаж по този закон следва да се зачита трудовият стаж, придобит до влизане в сила на ЗДСл. Това е така, тъй като понятието "служебен стаж" по смисъла на ЗДСл е дефинирано с разпоредбата на чл. 115 ЗДСл и това е времето, през което държавният служител е работил на държавна служба, а понятието "служебен стаж", използвано в предходната разпоредба на § 2, ал. 1 ЗДСл следва да се тълкува и прилага стриктно, тъй като е използвано от законодателя само за конкретни и изрично предвидени хипотези, при които по силата на закона друг вид стаж се приравнява на служебен или служебният се стаж се счита за юридически или осигурителен стаж - чл. 74, ал. 1 ЗДСл, чл. 127, ал. 1-4 ЗСВ, а в § 2, ал. 3 ПЗР на ЗДСл е посочено, че във връзка със социалното и здравно осигуряване за трудов стаж следва да се зачита и служебният стаж, придобит при условията на този закон. Липсва изрична законова разпоредба, която да приравнява трудовият стаж, придобит на длъжност, заемана по силата на трудово правоотношение със стажа, придобит на длъжност, заемана по силата на служебно правоотношение. Затова придобитият до влизане в сила на ЗДСл трудов стаж не може да се прибавя към стажа, придобит от държавния служител при действието на ЗДСл при преценката относно правото му на възнаградително плащане, полагащо му се при прекратяване на служебното правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 106, ал. 3 ЗДСл. По изложените съображения и на основание чл. 291, т. 1 ГПК настоящият състав на IV г. о. на ВКС приема за правилна практиката, обективирана в решение № 837 от 11.08.03 г. на ВКС по гр. дело № 137/02 г. на III г. о. и решение № 1311 от 14.11.08 г. на ВКС по гр. дело № 2288/08 г. на V г. о., постановени по отм. ГПК. По основателността на касационната жалба: В касационната жалба на Националната ветеринарномедицинска служба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли да бъде отменено и искът по чл. 106, ал. 3 ЗДСЛ да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответницата по жалбата П. П. С. моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК и взе предвид доводите на страните, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд, като частично е отменил решението на първоинстанционния съд, е осъдил ответника Национална ветеринарномедицинска служба [населено място] да заплати на П. П. С. сумата 8 564.96 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изложени са съображения, че понятието"прослужени години на държавна служба" е идентично с понятието "служебен стаж", което разпоредбата на § 2, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл приравнява към трудов стаж, придобит до влизане в сила на закона в организация на бюджетна издръжка. Прието е за установено, че ищцата е придобила трудовия си стаж изцяло в организация на бюджетна издръжка, поради което следва да й се определи предвиденото в специалния закон / ЗДСл /обезщетение поради пенсионирането й. Ето защо при определяне размера на обезщетението, което съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 3 ЗДСл е в зависимост от наличието и броя прослужени години на държавна служба, въззивният съд е взел предвид и трудовия стаж на ищцата по трудовото правоотношение със същия работодател, преди да бъде трансформирано в служебно. Касационната жалба е основателна. В нарушение на материалния закон - чл. 106, ал. 3 ЗДСл въззивният съд е тълкувал разширително тази законова разпоредба, като е приел, че прослужени години на държавна служба и служебен стаж са с идентично съдържание. С влизане в сила на Закона за държавния служител /ДВ, бр. 130 от 5.11.98 г., в сила от 6.12.98 г./е създадена нова категория служители - държавни служители и е уреден техният статут. Обстоятелството, че държавният служител е заемал длъжност по трудово правоотношение в организация на бюджетна издръжка до влизане в сила на ЗДСл не означава, че той е бил на държавна служба по смисъла на специалния закон. По делото е безспорно, че между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността"главен инспектор" в дирекция Р. -В., считано от 1.05.2001 г. Със заповед № СПО-0-51/20.04.05 г. на ген. директор на Н. съществуващото между страните правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл - поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 29.04.05 г. Не се спори, че на ищцата е изплатено обезщетение в размер на шест месечни брутни заплати. С оглед на изложеното въззивното решение в обжалваната му част, с която е уважен искът за заплащане на обезщетение с право основание чл. 106, ал. 3 ЗДСл за сумата 8564.96 лв. /разликата до 20 брутни месечни заплати/ следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищцата следва да заплати в полза на жалбоподателя 450 лв. юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни инстанции/чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Предвид характера на производството-трудов спор ищцата -ответник по касационната жалба не дължи заплащане на държавна такса. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.