Определение № 308 от 19.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1993/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Б. Б. Ч. в качеството на едноличен търговец с фирма ЕТ“Бахчер-Б. Ч.“ срещу решение № 1426 от 02.07.2020г. по в.т.д.№ 1388/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение от 15.01.2020г. по т.№ 1017/2019г. на СГС, ТО, 2 състав. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от ищеца срещу „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД искове с правно основание чл.439,ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответното дружество суми, произтичащи от неизпълнени парични задължения по договор за финансов лизинг от 18.11.2008г. /главница, ведно със законна лихва, договорна лихва, лихва за забава и разноски по договора/, за които суми е издаден изпълнителен лист от 02.03.2010г. по ч.гр.д. № 88/2010г. на РС Мадан. В касационната жалба се поддържа наличието на касационните основания по чл.281,т.3 ГПК. Оспорва се правилността на изводите, че ищецът-длъжник е уведомен за цедираното вземане за дължими суми в качеството му на лизингополучател по договора за финансов лизинг от стария си кредитор „Пиреос лизинг България“ ЕАД /с последващо фирмено наименование „Лизинг финанс ЕАД/. Поддържа, че за да има действие по отношение на длъжника, цесията следва да му е съобщена от предишния кредитор лично или чрез негов представител, като това съобщаване следва да се съобразено с процесуалния ред по ГПК; че не е надлежно уведомяването, извършено от ЧСИ в хода на образуваното изпълнително производство. Възразява, че по въведените като основание на иска твърдения за погасяване по давност на вземането, предмет на изпълнителното производство, въззивната инстанция се е произнесла по спорни материалноправни и процесуални въпроси - кое действие на съдия изпълнителя е действие по изпълнението; прекъсва ли се петгодишната давност, която тече от влизане в сила на съдебно решение, установяващо вземането, с образуване на изпълнително дело или такова прекъсване настъпва с реално предприето изпълнително действие. Поддържа се, че докато е било висящо производството по чл.422 ГПК, са провеждани изпълнителни действие по изп.дело № 943/2010г. и изпълнителното дело не е спирано, поради което първоначалният кредитор и взискател по това дело „Пиреос лизинг България“ЕАД, е имал възможността да продължи действията си по събиране на вземането си, поради което погасителната давност не следва да се счита спряна на основание чл.115,ал.1,б.“ж“ГПК по време на висящия съдебен процес. Счита, че погасителната давност не спира да тече по време на съдебен процес за установяване на вземането, ако кредиторът е могъл да действа в рамките на висящото изпълнително производство, но не е сторил това. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ „ Равносилно ли е запознаването на длъжника с наличие на цесия, вкл. и чрез негов процесуален представител във висящ изпълнителен процес с връчване на уведомяване по реда на чл.99 ЗЗД. Има ли правомощия да се връчват книжа по граждански дела от частен съдебен изпълнител и произвежда ли действието на чл.99 ЗЗД запознаването с книжата по изпълнителното дело от страна на длъжника, вкл. и с уведомлението за извършена цесия“. Касаторът не въвежда ясно посочена допълнителна предпоставка. 2/„Когато е налице възможност принудително изпълнение да бъде спряно на основание чл.420 ГПК, а това не е сторено, могъл ли е кредиторът да извършва изпълнителни действия и следва ли погасителната давност да се счита спряна на основание чл.115,ал.1,б.“ж“ГПК. Какво е значението на изпълнителното дело, образувано въз основа на несъдебно изпълнително основание, което не се ползва със сила на пресъдено нещо и което не е спряно по време на исков процес”. Поддържа се, че отговорът на въпроса произтича от разрешението, дадено в т.10 на ТР №2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС - давността не спира по време на изпълнителния процес“. 3/„ Предприемането на кои изпълнителни действия прекъсва погасителната давност в изпълнителния процес и следва ли да се приеме образуването на ново изпълнително дело за извършване на действие по изпълнението. Кое действие на взискателя може да прекъсне погасителната давност и кое от действията на съдебния изпълнител е действие по изпълнението - образуване на изпълнителното дело; покана за доброволно изпълнение; уведомление за налагане на запор върху трудово възнаграждение; определяне на дата за опис или реалното налагане на запор върху трудовото възнаграждение и извършване на паричен превод по изпълнителното дело...“. Поддържа се, че въпросът е решен в противоречие с ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основание за допустимост по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. 4/„Правилно ли е съдът да приема, че петгодишната давност след влизане в сила на съдебното решение, по което е установено определено вземане, се прекъсва с образуване на изпълнителното дело или такова прекъсване следва да се приеме че настъпва при първото реално изпълнително действие. Посочва се, че въпросът е за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но аргументи не са изложени. В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Предмет на предявените отрицателни установителни искове е недължимост на вземания, претендирани от ищеца от ответника „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД в качеството му на цесионер по договор за цесия от 30.12.2016г., присъдени с изпълнителен лист, издаден на 03.03.2010г. по ч.гр.д.№ 88/2010г. на РС Мадан, въз основа на заповед от 02.03.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК - вземания на цедента-лизингодател по договор за лизинг, установени по реда на чл.422 ГПК с влязло на 20.03.2013г. в сила решение. Исковата молба е основана на фактически твърдения, че на 07.07.2010г. въз основа на издадения изпълнителен лист лизингодателят „Пиреос лизинг България“ ЕАД е образувал на 07.07.2010г. изпълнително дело № 10061/2010г. на ЧСИ Р. М., по което последното изпълнително действие /насрочване на опис на движими вещи/ е предприето на 15.10.2014г., с оглед на което съдебният изпълнител е прогласил настъпилото на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК прекратяване на изпълнителното производство с Постановление от 30.05.2017г. При тези факти, ищецът е въвел правните доводи, на които е основал иска си за несъществуване на вземането на взискателя по висящото изп.дело № 2233/2017г.: 1/ че не е уведомен от стария кредитор за цесията и тя не го обвързва, поради което отсъства активна легитимация у ответника за вземанията, предмет на принудително изпълнение в рамките на образуваното на 28.09.2017г. ново изпълнително дело с взискател цесионера „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД - изп.д. № 2233/2017г. на ЧСИ Ст.П.; 2/по това изпълнително дело първото изпълнително действие е извършено на 28.01.2018г., а датата на последното изпълнително действие по прекратеното изпълнително дело е 15.10.2014г. Обосновавайки подробно тезата, че вземането, произтичащо от договор за лизинг се погасява с кратката тригодишна давност по чл.111,б.“в“ЗЗД, ищецът е поддържал правния довод, че вземанията, предмет на висящото принудително изпълнение са погасени по давност, която е изтекла на 15.10.2017г. - преди извършване на първото изпълнително действие по него /28.01.2018г./; че, тъй като принудителното изпълнение не е било спряно на основание чл.420 ГПК по време на паралелно течащия исков процес по чл.422 ГПК, а кредиторът е бездействал, давността е продължавала да тече, т.е. не е спирана на основание чл.115,б.”ж”ЗЗД. Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ищеца. Приела е за доказани твърдените от ищеца факти. Изложила е съображения, че предявеният иск е допустим, тъй като се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По въведения от ищеца и пренесен за разглеждане във въззивното производство правен довод за недължимост на сумите, основани на твърдението за несъобщаване на цесията на длъжника и отсъствие на материалноправна легитимация на ответника по отношение на вземанията, установени с изпълнителния лист, са изложени съображения, че цесията произвежда действие по отношение на длъжника, когато му бъде съобщена от стария кредитор, който за извършването на тези действия може да упълномощи цесионера или друго лице. Въз основа на данните от материалите по висящото изпълнително дело, е прието за установено, че към молбата за образуването му е представено уведомление-писмо изх.№001-325 от 21.06.2017г., изходящо от стария кредитор, адресирано до длъжника, съдържащо съобщение за цесията; връчената покана за доброволно изпълнение не е съдържала приложеното към молбата за образуване на изпълнителното производство уведомление за прехвърляне на вземанията по изпълнителния лист, но пълномощникът на длъжника е поискал да му бъдат представени документи от изпълнителното производство, в това число и писмо изх.№001-325 от 21.06.2017г.; че на 21.05.2019г. пълномощникът на длъжника го е получил. Въз основа на тези факти е прието, че с връчването на адресираното до длъжника писмо от 21.06.2017г. на процесуалния му представител в изпълнителното производство, той е успешно уведомен от предишния кредитор за прехвърленото вземане по изпълнителния лист от 02.03.2010г. По отношение погасяване по давност на вземанията, установени с изпълнителния лист - другото въведено основание на иска по чл.439,ал.1 ГПК за недължимост на вземанията, спорът по отношение на което също е въведен пред апелативния съд, са изложени съображения, че искът по чл.422 ГПК се счита предявен към датата на подаване на заявлението до заповедния съд /ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС/ и на основание чл.115,б.“ж“ЗЗД, от датата на подаване на заявлението е спряно течението на давността до приключване на прерасналото в исково заповедно производство. Предвид на този извод САС е счел за безпредметно да се обсъждат наведените твърдения за обезсилване с обратна сила на извършените в първоначално образуваното изпълнително производство действия по принудително изпълнение, и е мотивирал, че съгласно разпоредбата на чл.117,ал.2 ЗЗД по отношение на вземането, установено с влязлото в сила на 29.03.2013г. съдебно решение, погасителната давност е пет години, която към датата на образуваното изпълнително дело през 2017г. не е изтекла, като са изложени съображения кои са изпълнителните действия, прекъсващи давността съгласно т.10 на ТР №2/2016г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав счита, че не са налице предпоставките за спиране на настоящото производство предвид образуваното тълкувателно дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в предмета на конкретния спор ишецът не е въвел обстоятелства и доводи, основани на даденото с ППВС №3/18.11.1980г. тълкуване, обявено за загубило сила с т.10 на ТР №2/26.02.2015г. на ОСГТК на ВКС. Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване по първия въпрос. Зад въпроса стои тезата на касатора, че в хода на изпълнителното производство, ЧСИ „няма правомощие за връчва книжа по граждански дела”, че в конкретния случай хипотезите на чл.18,ал.5 ЗЧСИ /частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда - съобщения и призовки по граждански дела/ не са налице, тъй като действията на ЧСИ са по изпълнението в образуваното изпълнително производство и не са свързани с уведомяване за наличие на договор за цесия и ЧСИ не е компетентен да уведомява длъжник за извършена цесия на вземането. В конкретния случай въззивната инстанция не е приела да е осъществено „връчване” от ЧСИ на съобщението по чл.99,ал.3 ЗЗД, изходящо от цедента до длъжника, поради което въпросът е хипотетичен, а и самото съобщение за цесията е титулът, с който цесионерът се легитимира като взискател на длъжника. Същественото е, че уведомлението е достигнало до знанието на длъжника, поради което договорът за цесия е произвел действие и спрямо него, от което произтича материалноправната легитимация на новия кредитор занапред да претендира вземанията по изпълнителния лист. Второто самостоятелно основание за неосъществяване на предпоставките за допускане на обжалването по първия въпрос е отсъствие на надлежно въведена от касатора допълнителна предпоставка. Отговорът на втората група въпроси се съдържа в т.9 на ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС: „С разпоредбата на чл.422,ал.1 ГПК, според която искът за установяване съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е създадено изключение от общото правило, че искът се счита за предявен от постъпване на исковата молба в съда съгласно чл.125 ГПК. Законодателното разрешение е в интерес на кредитора, тъй като свързва настъпването на последиците от предявяване на иска с момент, предхождащ упражненото материално право с подаване на исковата молба. Материалноправните последици се изразяват в прекъсване течението на погасителната и придобивна давност, спиране течението на давността, право на законни лихви и добиви от вещта”. Разрешението е приложимо и при образувано изпълнително дело, тъй като в хипотезата на чл.418,ал.1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила. Неприложимо е позоваването от касатора на даденото в т.10 на ТР №2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС - давността не спира по време на изпълнителния процес“, тъй като в конкретния случай изводите на САС са основани не на съображения за спиране на давността в изпълнителния процес, а на спиране на давността на основание чл.115,б.”ж” ЗЗД - по време на съдебния процес относно вземането. Изводите на САС не са в противоречие с т.10 от същото тълкувателно решение, в мотивите към която е разяснено, че ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). От значение е и обстоятелството, че с предявяване на исковата молба по чл.442 ГПК на основание чл.116, б.”б”, изр.първо ЗЗД давността се прекъсва, след което настъпва визираното от САС спиране на основание чл.115,б.”ж”ЗЗД, а от влизане в сила на решението по иска по чл.442 ГПК, от 29.03.2013г., тече нова давност, чийто срок е винаги петгодишен – чл.117,ал.2 ЗЗД. Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по третия въпрос, независимо от неточността в мотивите на САС, базирани на момента на образуването на второто изпълнително дело като релевантна дата с прекъсващ течението на погасителната давност ефект. Неоснователността на искането произтича от обстоятелството, че разрешаването на въпроса не обусловя изхода на спора, поради което той не притежава съществената характеристика на общото основание. Сам касаторът въвежда в исковата си молба довод, че последното изпълнително действие по прекратеното изпълнително дело е било извършено на 15.10.2014г., от което следва, че по време на течащата нова давност с начален момент 29.03.2013г., тя е прекъсвана с изпълнителните действия, предприети по изп.дело 10061/2010г. на ЧСИ Р. М., последното от които от 15.10.2014г., което означава, че след тази дата тече нова давност - чл.117,ал.1 ЗЗД. Касаторът не оспорва, включително и под формата на правен въпрос, изводите на САС, че вземането, установено в с влязло в сила съдебно решение, независимо от характера му, се погасява по силата на специалното правило на чл.117,ал.2 ЗЗД с изтичането на общата петгодишна давност. Касаторът не оспорва, че по висящото изпълнително дело са извършвани изпълнителни действия с прекъсващ давността ефект, като сочи датата 28.01.2018г., като дата на наложен запор върху трудовото му възнаграждение /коректната дата е след 01.04.2019г. когато е започнало осъществяване на връчването на съобщенията за налагане на запор върху вземанията на длъжника до третите лица - работодател и банкови институции - чл.450,ал.3 във вр. с чл.507 ГПК, а не 28.01.2018г., когато е връчена поканата за доброволно изпълнение с посочване налагането на запори/. Спрямо датата 01.04.2019г. петгодишната давност, с начален момент 15.10.2014г., не е изтекла. Последният въпрос няма правна характеристика, а е твърдение за неправилност, относимо към основанията за касиране по чл.281,т.3 ГПК, а не към общата предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол, от което произтича неоснователността на искането, а и изложените към горната група въпроси констатации, са изцяло относими и към него. На ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите разноски за изготвяне на отговор на касационната жалба от юрисконсулт с приложено пълномощно, което следва да бъде определено в размер на 100 лв. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1т.о.