Определение № 211 от 20.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4830/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Аеропаг инжинеринг“ ООД, представлявано от Л. П. П. срещу определение № 487 от 03.10.2024г. на Софийски апелативен съд,постановено по ч.гр.д. № 2522/2024г., с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба срещу разпореждане 260060 от 06.06.2024г по.гр.д. № 120/2021г на Софийски окръжен съд. Първоинстанционният съд оставил „без движение“ искова молба на настоящия частен жалбоподател с указание в седмичен срок да уточни с препис за ответника размера на исковата си претенция ,конкретно дали в общия размер от 141666лева– обезщетение за причинени му материални вреди, е включена и сумата 9500лева за пропуснати ползи Едновременно с уточнителната молба ,подадена на 04.07.2024г в изпълнение на указанията ,ищецът по делото е депозирал и частна жалба срещу изпълненото от него разпореждане. Първоинстанционният Софийски окръжен съд, който не е указвал обжалваемост на разпореждането си по движение на делото, е изпълнил задължението си да администрира частната жалба до по- горната инстанция Частната жалба е оставена без разглеждане като недопустима с обжалваното понастоящем определение на Софийски апелативен съд по образуваното ч гр. д № 2522/2024г. По описа на САС Частният жалбоподател счита, че по депозираната частна жалба следва да се допусне касационно обжалване –чл.274,ал.1 т.1 вр чл. 280, ал.1 т.2 и ал.2 ГПК, поради очевидна неправилност на определението, поради злоупотреба със служебно положение и нарушаване правото на справедлив процес .Формулират се въпроси ,като се цитират и коментират други предхождащи актове на съда по делото .Искането е обжалваното определение да бъде отменено. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване разпореждане, поради което е допустима. Частната жаба има за предмет преграждащ акт /чл.247, ал.1 т.1 ГПК/ и процесуалният ред за нейното разглеждане от настоящата инстанция се определя императивно от закона в чл.274,ал. 2 ГПК. Частна жалба не е касационна ,тъй като обжалваният акт не е от посочените в чл.274, ал. 3 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С атакуваното определение съдът е оставил без разглеждане частната жалба като подадена срещу акт,който не подлежи на обжалване С това определение не са разрешавани въпросите,които жалбоподателят свързва с правото на справедлив процес ,нито е разрешаван въпрос за основанието и размера на държавната такса по предявния от него иск. Противно на твърденията на жалбоподателя,тези въроси не са били предмет на разглеждане нито в обжалваното определение, нито при постановяването на определение №305/14.07.2022г по ч гр.д №2001/2022г на Трето г.о на ВКС, с което е потвърдено № 3291 от 14.12.2021 г. по ч. гр. д. № 3626/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО,13 състав. Това приключило частно производство се е развило поради предходна недопустима частна жалба, също подадена от ищеца по делото „Аеропаг инжинеринг“ ООД, срещу акт на съда, който не подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба ,поради което същата е била оставена без разглеждане. В мотивите на определенията е бил разяснен и реда за защита на жалбоподателя при оспорвани от него изисквания от страна на Софийски окръжен съд ,свързани с редовността на исковата молба. Не е предвидена процесуална възможност да се обжалват всички определения и разпореждания на съда. Редът за обжалване на определенията в гл. XXI ГПК има за цел да осигури способ за защита срещу онези незаконни определения, които не могат да бъдат отменяни или изменяни от постановилия ги съд по реда на чл. 253 ГПК и по отношение на които няма как да бъде осъществен контрол при обжалване на самото решение. Законът изброява определенията срещу които могат да бъдат подавани частни жалби-преграждащите по-нататъшното развитие на делото и онези, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона.Правилото обхваща и разпорежданията.Разпорежданията на съда, с които се дават указания за отстраняване на нередовности по реда на чл. 129 ГПК имат за цел осигуряване законосъобразното протичане на процеса и не попадат в обхвата на нито една от визираните в чл. 274, ал. 1 ГПК хипотези. С тях не се прегражда по-нататъшното развитие на производството, нито тяхното обжалване е изрично предвидено в закона. Въпреки така дадените разяснения, страната отново е депозирала недопустима частна жалба срещу последващо разпореждане по движение на делото от 06.06.2024г по.гр.д. № 120/2021г на Софийски окръжен съд, който акт не подлежи на самостоятелно обжалване.Ето защо отново следва да се посочи, е действията на жалбоподателя по подаване на частни жалби срещу съдебни актове ,за които законът изключва самостоятелно обжалване с частна жалба, не могат да доведат до ревизия и отмяна на предходни съдебни актове по същото дело, които не са били обжалвани от страната /при предвидена изрична тяхна обжалваемост ,напр. определения за частично прекратяване на дело / ,или да обосноват преценки по въпроси, които сезираният с иска съд тепърва следва да разреши като формира самостоятелно изводи и постанови съответните актове ,за които е предвиден инстанционен контрол при обжалване. За да постанови обжалваното определение, състав на Софийски апелативен съд констатира, че е сезиран с частна жалба срещу неподлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт, а именно – разпореждане на първоинстанционен съд за оставяне без движение на исковата молба. С оглед изложеното по-горе ,обжалваното определение следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Воден от горното, Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение