Определение № 50 от 21.03.2011 г. на ВКС по д. № 1625/2009 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба от 31.01.2011г. на Д. Л. Д. от[населено място] за изменение на решението по настоящото дело в частта, с която молителят е бил осъден да заплати държавна такса за въззивното производство в размер на 612,45лв. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира молбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. С решение №911 от 11.01.2011г. по настоящото дело е отменено решение №213 от 24.06.09г. по гр.д.№662/08г. на Великотърновския окръжен съд, в частта, с която е извършено уравнение на дяловете на имотите, разпределени по реда на чл.292 от ГПК /отм./, както и в частта за държавната такса. Д. Л. Д. е осъден да заплати на М. Л. Д. сумата от 622,22лв. за уравнение на дяловете, както и държавна такса по делото в размер на 1981,34лв. Прието е, че в тази сума се включва държавната такса за въззивното производство в размер на 612,45лв., която не е била събрана предварително. При постановяване на решението неправилно е прието, че молителят Д. Л. Д. дължи държавна такса за въззивното производство, която не е внесъл предварително. В действителност въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е подадена не от него, а от М. Д.. По тази жалба предварително са били внесени само 72лв. С въззивното решение неправилно Д. Д. е осъден да заплати държавна такса за двете инстанции в размер на 2800лв., при положение, че не той, а М. Д. е подала въззивната жалба и съгласно разясненията по т.9 на ППВС №7/73г., тя следва да поеме изцяло държавната такса по жалбата. Тази грешка се е пренесла и в решението на ВКС, с което неправилно Д. Д. е осъден да заплати държавна такса за въззивното производство. След отмяна на въззивното решение в частта за държавните такси, настоящият състав е следвало да осъди не Д. Д., а М. Д. да заплати разликата над 72 лв. до пълния размер на държавата такса, дължима за въззивното производство. Стойността на дела на М. Д. от общия имот е 21777,78 лв., а дължимата държавна такса по въззивната и жалба – 435,56лв. От тях са внесени 72 лв. и следователно се дължат още 363,56 лв., които следва да бъдат присъдени с настоящото определение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,