Определение № 9863 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9001/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Домоуправителите ООД, със седалище и адрес на управление: град Русе, ул. Гео Милев № 6, чрез процесуалният представител адвокат Н. Тагарова от АК Русе против Протоколно определение № 1531 от 28.05. 2026г., постановено по административно дело № 230/ 2026 г. на Административен съд– Русе (АС Русе), с което е оставена без разглеждане исковата молба на дружеството против Агенцията по вписвания и е прекратено производството по делото. Касационният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и иска отмяната му, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски изразяващи се в държавна такса и адвокатски хонорар. Ответникът- Агенция по вписванията не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане исковата молба на Домоуправителите ООД против Агенцията по вписванията за обезщетение за нанесени имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразен отказ, рег. № 20260105154154-3/ 09.01.2026 г. на длъжностно лице по регистрацията по заявление за вписване на обстоятелства по партидата на дружеството в търговския регистър към Агенция по вписванията и е прекратено производството по делото. За да стигне до този извод, адм. съд е изложил доводи, че при наличието на ефективен ред за претендиране на сумите за разноски в съдебното производство по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, недопустимо е същите да бъдат претендирани в исково производство за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл. 203, ал.1 от АПК. Решаващия съд е приел, че при наличието на специален ред за претендиране на сторените в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ разноски, същите не могат да се търсят по исковия ред на чл. 28, ал. 2 от специалния закон, препращащ към чл.1 ЗОДОВ, предвид забраната по чл.8, ал.3 ЗОДОВ. Предявената искова претенция за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството срещу отказ, рег. № 20260105154154-3/ 09.01.2026 г. на длъжностно лице по регистрацията, е преценил, като недопустима, съответно исковата молба е била оставена без разглеждане и производството по делото прекратено. Определението на административния съд е ПРАВИЛНО. Неоснователни са доводите изложени в частната жалба за незаконосъобразност на определението. Предвид неговата форма, съдържание и авторство- съдебният акт е валиден, допустим и законосъобразен. Правилно от първоинстанционния съд е прието, че предявеният пред него иск се основава на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, по силата на която Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действие или бездействие на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ, тъй като претенцията за вреди се основава на отменен по съдебен ред отказ на длъжностно лице по регистрацията по чл. 24, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, във вр. с чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е налице по чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията в съдебното производство по отмяната му, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, които представляват сторените от страната разноски в спорното производство. Правоотношение, с което се инициира пренасяне въпроса за разноските- чл.78, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 278, ал.4 от ГПК от бързото търговско, регистрационно производство в двуинстанционно исково по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е неправилно от правна страна- чл. 81 ГПК. Постановяването на акт от несъдебен орган, подлежащ на оспорване пред съд, по предвиден в закона процесуален ред, отрича неговия охранителен характер и приложението на чл. 541 ГПК. Специалният закон- ЗТРРЮЛНЦ не препраща към разпоредбите на чл. 530 и сл. ГПК, а урежда процесуалния ред по чл. 274- чл.279 ГПК, по който следва да се осъществи контрол върху акта на длъжностното лице по регистрация- чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ. С оглед предмета на обжалване в производството пред окръжния съд се разглежда правилността на постановен от извънсъдебен орган отказ, който като последици има правораздавателен (правопроменящ ефект). Неговото обжалване представлява спорно, правно- аналитично производство- чл. 276, ал.1, чл. 278, ал.1, изр. второ, ал.2, изр. второ от ГПК, във вр. с чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. В случая разноските за адвокатско възнаграждение в съдебното гражданско производство- чл.78, ал.1 ГПК не са еднозначни на вреда по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, предвид аргумента за липсата на правно средство за защита по друг процесуален ред. Отговорността за разноски следва да се осъществи в рамките на гражданския процес, съобразно правилата на чл.78, ал.1, ал.2 и чл. 81 ГПК. С новелата на нормата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ (нова – ДВ, бр. 105 от 2020 г.) се допуска в производството по чл. 25 от закона съдът да присъжда разноски по ГПК. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 17.02.2022 г. по тълкувателно дело № 4/ 2020 г. на Върховния адм. съд, със законодателната промяна на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, приета с § 14 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ПЗР ЗИД ЗИНЗС) и създаването на нова aл. 6, е отпаднала необходимостта от тълкуване занапред по какъв ред следва да се претендират платените в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ разходи за адвокатски възнаграждения и държавни такси. Налице е процесуален ред, по който може да се реализира правото на възстановяване на платени суми, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и дължимата се държавна такса в производството по обжалване, определен в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. С това е осигурено ефективно правно средство на защита, регламентиран процесуален ред, по който изведеното, като искова претенция вземане да се претендира- чл. 278, ал.4, вр. с чл. 81 от ГПК. Това изключва приложимостта на исковия ред по чл.203, ал.1 и сл. АПК, във вр. с чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. В случая неблагоприятната промяна в имущественото състояние представлява платени съдебно деловодни разноски по чл.78, ал.1 ГПК в едно гражданско съдопроизводство- чл. 274 и сл. от ГПК, като е налице процесуален ред и правна възможност за тяхното своевременно присъждане- чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, чл. 81, чл. 278, ал.4, във вр. с чл.236, ал.1, т.6, от ГПК. При установения от специалния закон ред за обжалване, съответно за присъждане на разноски в съдебното производство, административният съд правилно е приел недопустимост на предявения иск по чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ и е прекратил производството по делото. Определението на съда, като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, трето отделение,