Определение № 386 от 28.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 266/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК и е образувано по частна жалба от А. Й. П. против въззивно определение № 650/09.03.2012 г. по ч.гр.д. № 651/2012 г. на Варненския окръжен съд. С него е потвърдено определението на Варненския районен съд, с което производството по делото е прекратено като недопустимо. К. излага съображения за неправилност. Насрещните страни Е. В. Г. и М. С. П. не са отговорили в срок. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Повдигнатият от жалбоподателя правен въпрос е за допустимостта на иск по чл. 124, ал. 4 ГПК – установяване неистинност на документ, при заявен правен интерес решението, с което иска се уважава да послужи за отмяна по чл. 303, ал. 1, 2, пр. 1 ГПК на друго влязло в сила между насрещните страни съдебно решение. Той е от значение за постановения резултат, защото съдилищата са изразили становище, че в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК законодателят има предвид постановена присъда за документно престъпление или решение за установяване на престъпното обстоятелство по чл. 124, ал. 5 ГПК. Искът по чл. 124, ал. 4 ГПК не е сред възможните основания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Страната е имала възможност да направи оспорване по висящото дело в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК или да предяви установителен иск преди постановяване на съдебното решение. Незаявените възражения са преклудирани. По делото са представени доказателства за противоречиво произнасяне по поставения въпрос от различни състави на Върховния касационен съд. С цел уеднаквяване на съдебната практиката е образувано по реда на чл. 292 ГПК тълкувателно дело № 5/2012 г. на ОСГТК ВКС. До постановяване на тълкувателно решение, производството по частната жалба следва да бъде спряно. Мотивиран от горното, съдът