Определение № 1566 от 27.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1142/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 5335/16.03.2026 г., подадена от ищеца по делото Г. В. К. срещу определение № 944/26.02.2026 г., постановено по частно гр. дело № 561/2026 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 50181/26.01.2026 г., подадена от жалбоподателя срещу разпореждане № 243/14.01.2026 г. по частно възз. гр. дело № 3042/2025 г. на Софийския апелативен съд (САС). Частната жалба с вх. № 5335/16.03.2026 г., по която е образувано настоящото частно гражданско производство, е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение, но в тази връзка се излагат съображения по съществото на предявения от жалбоподателя пред първата инстанция по делото иск, който не е предмет на разглеждане в настоящото частно производство, респ. – тези съображения нямат отношение към правилността на обжалваното определение. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С постановеното от САС разпореждане № 243/14.01.2026 г. са дадени указания на жалбоподателя в едноседмичен срок да отстрани нередовностите на подадената от него частна касационна жалба с вх. № 52109/03.12.2025 г. срещу постановеното по същото дело определение № 3107/21.112025 г. на САС. Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 1 и чл. 279 от ГПК, на обжалване пред по-горната съдебна инстанция подлежат разпорежданията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1), както и изрично посочените в закона разпореждания (чл. 274, ал. 1, т. 2). Обжалваното в случая пред ВКС по частно гр. дело № 561/2026 г., разпореждане № 243/14.01.2026 г. на САС не е преграждащо по-нататъшното развитие на производството по делото, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 5 от тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, актовете на съда, с които производството по делото се оставя без движение и на страната се дават указания за отстраняване на нередовности, не са преграждащи развитието на делото и не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол; срещу тях страната може да се защити чрез обжалване на евентуално постановения последващ акт на съда за прекратяване на съответното производство, респ. – за връщане на исковата молба или на жалбата, който би преградил развитието на производството. В случая, видно от данните по делото, жалбоподателят се е и възползвал от тази процесуална възможност. Поради това, разпореждане № 243/14.01.2026 г. на САС не подлежи на самостоятелно обжалване, а подадената от жалбоподателя срещу него частна жалба с вх. № 50181/26.01.2026 г. е процесуално недопустима, и като такава правилно е оставена без разглеждане от състава на ВКС, постановил обжалваното пред настоящия съдебен състав, определение № 944/26.02.2026 г. Оплакването на жалбоподателя за неправилност на същото е неоснователно, а (както вече беше посочено) доводите му по съществото на предявения от него иск нямат отношение към правилността на това определение на ВКС. При извършената служебна проверка се установи и че обжалваното определение № 944/26.02.2026 г. е и валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се потвърди. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение