Определение № 3720 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 700/2023 г.

ВКСIII гражданско отделение23.11.2023 г.докладчик Владимиров

Диспозитив

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 2751/29.09.2023 г. по гр. д. № 700/2023 г. на ВКС, IІІ г. о. в частта му за разноските, като: ОСЪЖДА Министерство на образованието и науката – гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 2А да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат М. А. З. от САК, с адрес на упражняване на дейността: [населено място], [улица], ет. 2 сумата от 3 000 (три хиляди) лева – адвокатско възнаграждение за безплатно оказаната на ответника по жалба Р. К. А. правна помощ и съдействие в касационното производство. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано по молба с вх. № 25037750/17.10.2023 г. по регистъра на Софийски районен съд, подадена от ищцата Р. К. А. чрез адв. З. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 2751/29.09.2023 г. в частта за разноските. Иска се присъждане в полза на процесуалния представител на страната на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата (ЗА) за оказаната й безплатна адвокатска помощ и съдействие в касационното производство. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е представен отговор на молбата от касатора Министерство на образованието и науката (МОН) чрез юрк. Х.. С него се взема становище за недопустимост на молбата като подадена извън едномесечният срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, а по същество същата се счита за неоснователна. Върховен касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 2751/29.09.2023 г. по гр. д. № 700/2023 г. на ВКС, IІІ г. о., настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 2765/13.10.2022 г. по гр. д. № 15212/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, III – В състав. В определението липсва произнасяне по искането на ответника по касация, направено с отговора на касационната жалба, за присъждане в полза на адвоката му на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за осъществената безплатна адвокатска услуга в касационното производство. Молбата за допълване на горното определение в частта за разноските е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (същата е депозирана на 17.10.2023 г., а определението на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване и чието допълване се иска, е постановено на 29.09.2023 г. и е необжалваемо, поради което едномесечният срок по чл. 248, ал. 1 ГПК започва да тече от датата на постановяването му). Ето защо доводът на МОН в обратната насока не може да се сподели. Разгледана по същество молбата е и основателна. Налице са предпоставките за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта относно присъждане на дължимото възнаграждение на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника в касационното производство. Към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие от 12.01.2023 г., с който адвокатската услуга на страната е предоставена при условията на чл. 38 ЗА, а предметът на договаряне се изчерпва с отговор на касационната жалба на МОН срещу посочено възнаграждение от 3 000 лв. Предвид обжалваемия интерес по делото в касационната инстанция (за присъждане на обезщетение на имуществени вреди от трудова злополука, претендирано помесечно за отделни периоди във времето от 19.02.2015 г. до 03.10.2026 г.) и като съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2 във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения в действащата й редакция (с оглед датата на сключване на процесния договор за правна помощ и съдействие - 12.01.2023 г.), настоящият състав на ВКС намира, че на адв. З. следва да се определи и присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 3 000 лв. за извършената в полза на ответника по жалба безплатна адвокатска услуга в тази инстанция. Това възнаграждение не се явява прекомерно с оглед конкретната фактическа и правна сложност на настоящия спор, обусловена от продължителния времеви период на претендираното обезщетение на имуществени вреди - предвид голямата отдалеченост на трудовата злополука с ищцата във времето, както и съобразно обема на извършената услуга – с подробно изложените от адвоката доводи и съображения за отсъствие на предпоставки за допускане на обжалването и за неоснователност на жалбата. По тези съображения горепосочената сума следва да бъде присъдена в полза на адвокат З. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за безплатно осъществяваната правна помощ и съдействие на ответника в касационното производство. Това налага определението по чл. 288 ГПК да се допълни в искания от молителя смисъл. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,

Цитирани разпоредби

8