Определение № 2788 от 28.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1891/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба (озаглавена „жалба-искане-сигнал“) на И. П. С. срещу въззивно определение № 103/06.03.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 122/2026 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане подадената от С. частна жалба с вх. № 13616/30.12.2025 г. срещу определение № 846/25.11.2025 г. по гр. д. № 794/2025 г. на ОС – Пазарджик. В частната жалба са изложени оплаквания, че определението е постановено в нарушение на „европейското законодателство – ЕКПЧ, Хартата на основните свободи на ЕС“, в нарушение на „чл. 56 от Конституцията на РБ, на НК, НПК, ЗПП“, както и че е нарушен чл. 9 ЗСВ. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: С обжалваното въззивно определение е оставена без разглеждане частната жалба на И. С. срещу определение № 846/25.11.2025 г. по гр.д. № 794/2025 г. на ОС – Пазарджик, с което на ищеца е предоставена безплатна правна помощ (чл. 94 ГПК, вр. 25, ал. 1 ЗПрП), изразяваща се в процесуално представителство по делото от адвокат. Посочено е, че съгласно чл. 95, ал. 5 ГПК на обжалване подлежи само определението, с което се отказва предоставяне на правна помощ, но не и това, с което такава се предоставя на страната. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. По реда и на основание чл. 94 и чл. 95 ГПК, вр. с чл. 23, ал. 2 ЗПрП, първоинстанционният съд е предоставил на ищеца правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично предвидени в закона. Нито една от тези хипотези не е налице в случая. Според изричната разпоредба на чл. 95, ал. 5 ГПК на обжалване пред въззивната инстанция подлежи само отказът да се предостави правна помощ на страната, но не и позитивното произнасяне по този въпрос на сезирания съд. След като процесуалният закон не предвижда възможност за обжалване на определение, с което молбата за правна помощ е уважена, то правилно въззивният съд е приел, че частната жалба срещу определението на ОС - Пазарджик е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение