Определение № 1687 от 20.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1930/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Д. Т. и П. Д. Т. от [населено място] срещу решение № 1008 от 19.07.2023 г., постановено по в.гр.д № 19/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 262639/04.08.2022 г., постановено по гр.д № 4069/2021 г. по описа на СГС, с което е отхвърлен предявеният от Л. Д. Т. и П. Д. Т. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във. вр. с чл. 439 от ГПК за приемане на установено по отношение на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, че ищците не дължат на дружеството сумата от 41 774,90 лв., установена в заповед за изпълнение № 1946/14.12.2013 г. по описа на PC-Казанлък, за събирането на която е образувано изпълнително дело № 68/2014 по описа на ЧСИ А. П., като неоснователен, със законните последици по отношение на разноските в производството. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване, са поставени въпросите: 1. Извършените от присъединен взискател изпълнителни действия по изпълнително дело, по което не е приложен изпълнителният лист в оригинал, прекъсват ли давността за онези вземания за които е образувано изпълнително дело по което се намира изпълнителният му лист в оригинал? 2. Когато един длъжник има разнородни задължения към един и същи кредитор, то извършените от неговият кредитор действия по осребряване на имуществото му, прекъсват ли давността за всяко едно от задълженията или само за онова, за което .кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изпълнително дело? 3. Извършените изпълнителни действия по изпълнително дело прекъсват ли давността за вземането, ако заповедта за изпълнение бъде обезсилена? Първият от въпросите на касатора е относим към част от предмета на висящото тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС /въпрос № 2: „Необходимо ли е съгласие на присъединените взискатели в изпълнителното производство при направено искане от първоначалния взискател за спиране/прекратяване в хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2, респективно чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК?“/, и е обсъждан по тълкувателното дело, макар и въпросът по същото да е формулиран по друг начин. Поради изложеното, налице са предпоставките на чл. 292 ГПК за спиране на производството по настоящото дело. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение