Определение № 10698 от 31.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10363/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административно процесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по частна жалба на адвокат И. Млъзев - процесуален представител на жалбоподателя Р. К. К., срещу Определение №3064/26.09.2025 г. по адм. дело №692/2025 г. по описа на Административен съд/АС/ – Велико Търново, с което на основание чл.248, ал.3 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК е оставено без разглеждане искането за изменение на Определение №2860/09.09.2025 г. по същото дело в частта за разноските, направено с писмена молба на адв. Млъзев с Вх. №4164/16.09.2025 г. Частният жалбоподател обжалва съдебния акт като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Подчертава, че искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса е направено още с жалбата срещу оспорения административен акт - Мълчалив отказ на Директора на Главна дирекция“Национална полиция“-София, във връзка със заявление за снемане на полицейска регистрация от 15.07.2025 г. Съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил съдебното производство, без да се произнесе по искането за разноски. Адв. Млъзев е поискал допълване на определението, а не изменение на същото, в който случай би бил необходим списък на разноските. Иска се същото да бъде отменено, като се допусне за разглеждане молбата му за допълване на горецитираното определение в частта за разноските. Ответната страна – Директора на Главна дирекция“Национална полиция“-София не изразява становище по частната жалба в законоустановения срок. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок,от надлежна страна, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: За да остави без разглеждане искането на адв. Млъзев на Определение №2860/09.09.2025 г. по същото дело в частта за разноските, направено с писмена молба на адв. Млъзев с Вх. №4164/16.09.2025 г., първоинстанционният съд е приел, че тази молба недопустима, тъй като не е представен списък на разноските, който е положителна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно. Изложил е съображения,че липсата на такъв списък лишава страната от правото да иска изменение на решението в частта му за разноските и води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на съдебния акт. Определението е неправилно. Искането за разноски е направено с депозиране на жалбата срещу оспорения мълчалив отказ. В Определение №2860/09.09.2025 г., с което АС-Велико Търново е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил съдебното производство липсва диспозитив по отношение на искането за разноски, въпреки, че съдът е посочил в определението си, че е направено такова искане. С молба Вх. №4164/16.09.2025 г. жалбаподателят К., чрез адв.Млъзев е поискал допълване на горецитираното определение в частта за разноските, като съдът присъди държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатски хонорар в хипотеза на безплатно осъществено процесуално представителство по чл.38,ал.2, вр. с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата. Първоинстанционният съд е приел, че с молба Вх. №4164/16.09.2025 г. е направено искане за изменение на Определение №2860/09.09.2025 г. по адм. дело №692/2025 г., а не като такова за допълване. Изложил е мотиви за недопустимост на искането за изменение на определението в частта за разноските поради липса на представен списък на същите. Съгласно т.8 от Тълкувателно решение №6/6.11.2013 г. на ВКС по т. д. №6/2012 г., ОСГТК, липсата на представен списък по чл.80 от ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта за разноските. Следва определението да се отмени и делото да се върне на АС - Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената молба с Вх. №4164/16.09.2025 г. за допълване на Определение №2860/09.09.2025 г. в частта за разноските. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. с чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, Пето отделение