Определение № 295 от 13.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1177/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр.ал.1,т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Валмент“ ЕООД, чрез управител В. М. К., срещу Определение № 10276/08.11.2021г. по т.д. № 937/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в, с което е оставена без уважение молба, с вх.№ 35996/21.09.21г., подадена от управителя на дружеството, за предоставяне на правна помощ. В частната жалба се поддържа общо оплакване за неправилност на атакуваното определение, с молба за отменяването му и „връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия“. Ответниците „Смартпартнерс-БГ“ ЕООД/н/ и синдикът на „Смартпартнерс-БГ“ ЕООД/н/ не представят отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр.ал.1,т.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че съгласно чл.24,т.3 от ЗПП се изключва предоставянето на правна помощ, изразяваща се в осигуряване на безплатна адвокатска помощ по търговски дела, а разпоредбата на чл.5 от ЗПП, изключва предоставянето на правна помощ за юридически лица. След като е съобразил, че молбата е подадена от К. в качеството му на управител на дружеството-жалбоподател по делото, съставът на САС е оставил без уважение молбата за предоставяне на правна помощ. Изводът на въззивния съд следва да бъде споделен. Съгласно чл.5 ЗПП „ правна помощ се предоставя на физически лица, на основанията, посочени в този и в други закони„ т.е. по аргумент от противното, такава не се предвижда от законодателя за предоставяне на юридически лица. До същия извод се стига и предвид съдържанието на чл.24 т.3 ЗПП, според която норма „ правна помощ не се предоставя в случаите на търговски дела и данъчни дела по ДОПК, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ„. Законодателното разрешение съответства на разбирането, че търговските субекти се предполага, че са платежоспособни. В противен случай за същите е задължително предприемане на процедура по реда на Част ІV на ТЗ /Несъстоятелност/. В този смисъл е непротиворечивата, константна практика на ВКС / така определения по ч.т.д.№ 1115/2018 г. на І т.о., опр. по ч.т.д.№ 2851 / 2014 г. на І т.о. на ВКС, опр. по ч.т.д. № 43/19г. на І т.о. на ВКС и др. /. Предвид констатацията, че настоящото частно производство пред ВКС е било образувано без предварително да е била внесена дължимата по чл.19 от Тарифата държавна такса в размер на 15лв., с оглед изхода на спора ще следва да се постанови принудителното й събиране на основание чл.77 ГПК. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение