Определение № 200 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7270/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. М. Б. М. е подала частна жалба срещу определение № 2336 от 25.09.2014 г. по гр. д. № 1531/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение на постановеното решение в частта за разноските на основание чл. 248, ал.1 ГПК. Твърди се че изводът на съда, че уговореното и платено възнаграждение от жалбоподателката за правна защита във въззивното производство е прекомерно е необоснован и незаконосъобразен. Ответникът по жалбата не е взел становище. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото намери следното: Въззивното производство по гр. д. № 1531/2014 г. на САС е образувано по жалба на ищеца по иска [фирма] [населено място]. В това производството жалбоподателката е представлявана от адв. К. от АК-Кюстендил, като за правна защита и съдействие е уговорено и платено възнаграждение 7080 лв. С въззивното решение е потвърдено решение от 07.03.2014 г. по гр. д. № 228/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу М. Б. М. ревандикационен иск. Въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата направените от нея разноски за правна помощ, които съдът е определил на сумата 6095.18 лв. по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение въз основа на данъчната оценка. Доводът на жалбоподателката, че платеното възнаграждение не е прекомерно с оглед извършената правна работа и правната сложност на делото е неоснователен. Във въззивното производство не са провеждани процесуални действия по събиране на нови доказателства. Извършената правна работа се изразява в подаване на отговор на въззивната жалба, в който е изразено отново поддържаното становище за неоснователност на иска и в първата инстанция. При тези данни изводът на въззивният съд, че уговореното възражение е прекомерно, е обоснова. Не е налице основание за отмяна на определението и изменение на решението на въззивния съд в частта за разноските, поради което жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение, а определението потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.