Определение № 31 от 04.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1034/2012 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 от ГПК. Образувано е по молбата на ТД [фирма], [населено място], с вх. на ВКС № 730/24.01.2014 год., в която е обективирано искането на молителя за освобождаване на внесената от него, на осн. чл.282, ал.2, т.1 ГПК, по специалната сметка на ВКС парична гаранция от 69 742.35 лв. и превеждането и по конкретно посочена банкова сметка в [фирма], [населено място]. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери приложените към молбата писмени доказателства, вкл. съобщение за отмяна на служебно искане за превод на обезпечение с вх. на ВКС № 564А/20.01.2014 год. от ЧСИ В.М. с рег.№ 860 на КЧСИ, съобразно правомощията си в производството по чл.282, ал.5 ГПК, намира: Молбата е основателна и следва да бъде уважена. С определение № 755 от 17.08.2010 год., по ч.т.д. № 518/2012 год., състав на І-во т. о. на ВКС е спрял изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение на Софийски апелативен съд № 765 от 10.05.2012год., по в.т.д.№ 3185/ 2011 год., в частта, с която ТД [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на ТД [фирма] сумата 59 848.35 лв., на осн. чл.282, ал.2, т.1 ГПК - срещу внесено от касатора [фирма] [населено място] обезпечение в размер на сумата 69 742.35 лв., която съобразно счетоводното удостоверяване от гл. специалист- счетоводител на ВКС от 28.01.2014 год., е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 13.08.2012 год. и понастоящем се намира по същата. Изрично, с оглед констатирана разлика в размерите на присъдената и внесена суми, съставът на І т.о. на ВКС е отбелязал в мотивите на постановеното определение за спиране по чл. 282, ал.2 ГПК, че в предоставеното обезпечение в случая е включена не само главницата на задължението, ведно със съответната законна лихва, но и направените от ищцовата по спора страна деловодни разноски за първоинстанционното и въззивно производства, възложени на касатора, като ответник, които в разглежданата хипотеза не попадат в обхвата на същото. С постановено по реда на чл.288 ГПК определение № 741 от 11. 11. 2013 год., по горепосоченото т.д. № 1034/2012 год. състав на ІІ-ро т. о. на ВКС е отказал допускане на касационното обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 765 от 10.05.2012 год., по в. т. д.№ 3185/2011 год., предмет на подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба с вх.№ 7107 /13.07.2012 год.. Следователно осъдително въззивно решение на Софийски апелативен съд е влязло в сила и съобразени данните от приложената по делото служебна справка от 28.01.2014 год. на гл. специалист счетоводител при ВКС и от съобщение за отмяна на служебно искане на ЧСИ В.М. с рег.№ 860 на КЧСИ, според съдържанието на което по образуваното въз основа на издаден по молба на [фирма] изп.лист от 31.05. 2012 год., по гр.д.№ 3185 /2011 год. на САпС изп.д.№ 20128600400088 длъжникът [фирма] [населено място] е изплатил на 16.01.2014 год. доброволно цялата дължима сума за погасяване на задължението му към взискателя, предмет на спора, като със събирането и изпълнително дело е свършено, дават основание да се приеме, че с извършеното плащане е отпаднала и необходимостта от задържане на внесеното парично обезпечение. Ето защо сумата, която го материализира следва да бъде освободена на основание чл.282, ал.5 ГПК и внесена по посочената от молителя банкова сметка при [фирма], [населено място]. Водим от изложените съображения и на осн. чл.282, ал.5 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС