Определение № 170 от 30.03.2026 г. на ВКС по н. д. № 284/2026 г.

Производството е по реда на чл. 44 НПК. Образувано е по повод възникнал спор за подсъдност между Окръжен съд-Перник и Софийски градски съд във връзка с н.ч.д. № 742/2025 г. по описа на последния. Върховният касационен съд, след като се запозна с материалите по делото, приема за установено следното: Пред Окръжен съд – Перник, на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС), въз основа на удостоверение към решение за налагане на финансова санкция (глоба) в размер на 143 евро на българския гражданин Н. Р. Н., е било образувано ч.н.д. № 31/2025 г. В удостоверението по чл. 4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР от 24 февруари 2005 г. на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е посочен последният известен адрес на лицето в [населено място], [улица]. По делото е била изискана и постъпила справка от Национална база данни „Население“ относно засегнатото лице, от която е установено, че неговият настоящ и постоянен адрес се намират в [населено място],[жк], [улица]. С разпореждане от 27.01.2025 г., с мотив, че актуалното местоживеене на лицето е в [населено място], производството по ч.н.д. № 31/2025 г. на РС-Перник е прекратено, като делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд. В Софийски градски съд е било образувано н.ч.д. № 742/2025 г., разпределено на 34-ти наказателен състав. С разпореждане от 23.03.2026 г. съдията-докладчик е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Приел е, че изпращането на делото по подсъдност на Софийски градски съд е преждевременно, тъй като не са били положени необходимите процесуални усилия за призоваване на лицето на адреса в [населено място], посочен в удостоверението по чл. 4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР, поради което не е изяснено дали този адрес не представлява негово обичайно местопребиваване. При така изложените данни спорът за подсъдност следва да бъде разрешен в полза на Софийски градски съд по следните съображения: Съгласно чл. 31 от ЗПИИАКОРНФС компетентен да се произнесе по признаването на решение за финансова санкция е окръжният съд по местоживеенето или обичайното местопребиваване на лицето, а когато се касае за юридическо лице – съдът по седалището, адреса на управление или адреса за кореспонденция на територията на Република България. Местната подсъдност по специалния закон е уредена с оглед осигуряване на по-бързо установяване на санкционираното лице и гарантиране на възможността за личното му участие в съдебното производство. Съобразно законодателната воля, релевантни за определяне на подсъдността са „местоживеенето“ или „обичайното местопребиваване“ на засегнатото физическо лице. Съдържанието на тези понятия е разяснено в чл. 93–96 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и в чл. 48, ал. 7 от Кодекса за международното частно право (КМЧП). На основание чл. 37, ал. 1 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА, дадените в тези нормативни актове определения са приложими и в производството по признаване и изпълнение в Република България на решения за налагане на финансови санкции, постановени в друга държава – членка на Европейския съюз. От граматическото и логическото тълкуване на чл. 31 ЗПИИАКОРНФС, както и съобразно съдебната практика – Определение № 31 от 18.02.2014 г. по н.д. № 204/2014 г., НК, І н.о. на ВКС – е видно, че понятията „местоживеене“ и „обичайно местопребиваване“ са равностойни. Ето защо, преди да прекрати производството с мотив, че справката от база данни „Население“ сочи местоживеене на лицето в [населено място], Окръжен съд – Перник е следвало да прецени дали адресът в [населено място], посочен в удостоверението по чл. 4 ЗПИИАКОРНФС, не представлява адрес на обичайното местопребиваване на лицето и съответно център на неговите интереси. Както бе посочено, съдържанието на понятието „обичайно местопребиваване“ и „център на интереси“ е изяснено в чл. 48, ал. 7 КМЧП, както и в практиката на Съда на Европейския съюз – Решение от 25.10.2011 г. по съединени дела C-509/09 и C-161/10, според които това е мястото, където лицето преимуществено живее, упражнява професионална дейност или има особено тясна връзка, без това да е задължително обвързано с регистрация или разрешение за пребиваване. За да установи дали посоченият в удостоверението адрес в [населено място] представлява обичайно местопребиваване на засегнатото лице, Окръжен съд – Перник е следвало да извърши необходимите процесуални действия по призоваване от този адрес и при установяване, че лицето пребивава там да разгледа и реши делото, независимо от вписаните постоянен и настоящ адрес в [населено място]. Подкрепа за този извод се съдържа и в разпоредбата на чл. 15, ал. 4 ЗПИИАКОРНФС, към която чл. 31 от същия закон препраща. Съгласно последната при образувани в различни съдилища производства по отношение на едно и също лице компетентен е съдът, който първи е образувал делото. С оглед на изложеното, ВКС приема, че Окръжен съд – Перник е следвало да предприеме всички необходими действия за призоваване на лицето на адреса в [населено място] и едва след това, съобразявайки и данните от Национална база данни „Население“, да прецени собствената си компетентност. В този смисъл са и: Определение № 101 от 08.11.2017 г. по ч.н.д. № 1070/2017 г. на ІІІ н.о. на ВКС, Определение № 157 от 28.11.2017 г. по ч.н.д. № 1182/2017 г., НК, І н.о. на ВКС, Определение № 30 от 13.03.2020 г. по ч.н.д. № 167/2020 г., НК, ІІІ н.о. на ВКС и Определение № 17 от 05.02.2021 г. по ч.н.д. № 82/2021 г., НК, І н.о. на ВКС. Така мотивиран и на основание чл. 44 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение