Определение № 130 от 30.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 52/2023 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Н. Н. А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], чрез назначения му особен представител - адв. Н. К. от АК Пазарджик, за отмяна на влязлото в сила решение № 937 от 16.07.2018г., постановено по гр.д.№ 1058/2018г. на Пазарджишки районен съд ,потвърдено с решение № 423/26.11.2018г по в. гр.дело № 577/2018г. на Окръжен съд-Пазарджик и което решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 424/31.05.2019г. по гр.д.№ 919/2019г. на ВКС. С решението, предмет на молбата за отмяна, са отхвърлени исковете на молителя срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр. за признаване за установено, че ответникът е извършил нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., изразяващо се в неравно третиране по лично положение като изтърпяващ наказание „доживотен затвор", като самото нарушение се изразява в липса на обособено помещение за подстригване в този затвор, при положение, че в сочен от него друг затвор съществува обособено помещение за целта и затворниците се подстригват в него и за осъждане на ГДИН да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Изложените в молбата твърдения се свеждат до оплаквания за неправилност поради противоречие с материалния закон,българското и европейското законодателство.Поддържа се,че е налице основанието на чл.303,ал.1,т.1 ГПК ,тъй като е налице ново обстоятелство и ново писмено доказателство - Решение № 14/10.11.1992 год.по к.д.№ 14/1992 год.на Конституционния съд,с което се установяват критериите за дискриминация и се определя тяхното приложение на територията на РБ,което му станало известно на 27.07.2022 год.При провеждане на съдебните заседание по делото е бил с белезници ,което представлява дискриминация, сочи предубеденост на съда спрямо него и е нарушение на чл.6, ал.1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, нарушение на чл.6 от ЕКЗЧПЧОС и чл.54 от ХОПЕС, което е довело до неправилни фактически и правни изводи на съда. Ответникът по молбата за отмяна - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" в депозирания писмен отговор по чл.306 ал.3 ГПК оспорва молбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа молбата за отмяна, констатира служебно,че е процесуално недопустима,поради което следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: В производството по чл.307, ал.1 ГПК съдът се произнася по допустимостта на молбата за отмяна- срок,такса,страни,наличие на влязъл в сила съдебен акт,по отношение на който способът е приложим. Молителят не е конкретизирал някое от основанията, предвидени в чл.303 ГПК с излагане на конкретни обстоятелства,свързани със съответното основание.Като е констатирал нередовност на молбата за отмяна ,администриращият съд е указал на молителя в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите,като посочи кои са конкретните новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства,които не са могли да бъдат известни при решаване на делото или с които молителят не е могъл да се снабди своевременно.Указанията са съобщени на назначения по реда на ЗПП процесуален представител на молителя на 17.11.2022 год.С молба - уточнение ,депозирана лично от молителят, е поискано допускане и изслушване на свидетел - очевидец,за който не е знаел и затова не го е посочил при разглеждане на делото. Макар молителят да се позовава на разпоредбата на чл.303, ал.1ГПК,нито един от наведените доводи не може да се отнесе към тези отменителни основания. Молбата за отмяна съдържа касационни основания,които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство,уредено от закона като извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни решения/определения въз основа на изчерпателно изброените основания в разпоредбата на чл.303 ГПК. Споровете за материално право се разрешават в исково производство различно от настоящето. Поради изложеното молбата за отмяна е недопустима, тъй като не отговаря на изискванията на чл.306,ал.1 ГПК и същата следва да се върне на молителят на основание чл.306,ал.2 във вр. с чл.286,ал.1,т.2 ГПК,а образуваното във връзка с нея производство да бъде прекратено. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о.