Определение № 412 от 16.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3525/2016 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Н. Д. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 239 от 17.06.2016 г. по ч.гр.д.№ 250/ 2016 г. С него е оставено без разглеждане искането на частния жалбоподател за изменение на определение на същия състав на Върховния касационен съд по същото дело от 19.02.2016 г. в частта, в която е осъден да заплати на К. за р. на с. 200 лв възнаграждение за юрисконсултска защита. Обжалваният акт е постановен по съображения, че искането за изменение на съдебния акт от 19.02.2016 г. в частта за разноските е направено след изтичане на законния преклузивен срок по чл.248 ал.1 ГПК. Частният жалбоподател излага съображения в подкрепа на разбирането си, че не дължи на К. за р. на с. в. за ю. з.. Не сочи доводи във връзка с допустимостта на искането за изменение на съдебния акт от 19.02.2016 г. в частта за разноските, нито за спазване на законния срок за сезирането на съда с това искане. Ответната страна – К. за р. на с. – поддържа, че обжалваното определение на друг състав на Върховния касационен съд е правилно, също без да излага конкретни съображения по допустимостта на искането по чл.248 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството по ч.гр.д.№ 250/ 2016 г. е образувано пред Върховен касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, по частна касационна жалба на Д. Н. Д. срещу въззивно определение на Софийски градски съд от 17.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 8043/ 2015 г., с което е върната исковата му молба против К. за р. на с.. С определение от 19.02.2016 г. съставът на ІІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд е отхвърлил искането на Д. Н. Д. за допускане на въззивния акт до касационен контрол, като частният жалбоподател е осъден да заплати на К. за р. на с. 200 лв разноски в касационното производство. На 22.04.2016 г. Д. Н. Д. е депозирал молба, с която е поискал определението от 19.02.2016 г. да бъде изменено в частта за разноските. С обжалваното в настоящето производство определение това искане е оставено без разглеждане поради подаването на молбата след изтичане на законоустановения срок. Обжалваният акт е законосъобразен. Определението от 19.02.2016 г. е окончателно и не подлежи на обжалване. Срокът, в който е било възможно съдът да бъде сезиран валидно с искане за изменяването му в частта за разноските, е едномесечен и тече от датата на постановяването на определението (чл.248 ал.1 ГПК). Този срок е изтекъл на 21.03.2016 г. Искането на Д. Д., обективирано в молбата от 22.04.2016 г., е направено след изтичане на срока и не подлежи на разглеждане по същество. Същият извод е направен в обжалваното определение, поради което то следва да бъде потвърдено. Доводите на частния жалбоподател относно дължимостта на разноските не могат да бъдат обсъждани, тъй като настоящият състав на ВКС е компетентен да проконтролира единствено процесуалната допустимост на неговото искане, а не и неговата основателност. По изложените съображения Върховният касационен съд