Определение № 107 от 30.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е касационна жалба,подадена от „Тийм тур“ЕООД [населено място] чрез адв.К. Б. срещу решение № 494 от 28.02.18г.по в.гр.дело № 2192/17г.на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено решение № 3378 от 25.04.16г.по гр.дело № 9234/12г.на Софийски градски съд.С него е отхвърлен предявения от същата страна против Народно събрание на РБ, Върховен административен съд и Национална агенция за приходите за осъждането им да заплатят солидарно сумата от 841 813.50 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от липса на процесуален регламент за възстановяване на недължимо платен ДДС, ведно със законната лихва от 9.07.07г.до окончателното изплащане. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът счита,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – разрешени от въззивния съд правни въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, също и решени в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз, както следва: 1.Кое лице е легитимирано да иска възстановяване на недължимо платен данък върху добавената стойност, в хипотезата на начисляването му по реда на чл.131 от Закона за ДДС и при пълно погасяване на дълговете към кредиторите – съдебният изпълнител, който е начислил и внесъл данъка от имуществото на длъжника, длъжникът, който реално е платил данъка със средства, получени от публична продан на неговия имот или купувачът по публичната продан; 2.При преценката на въпроса дали сградата е „нова“ за целите на облагането с ДДС, допустимо ли е да бъде използван критерият, въведен в чл.5 б.“б“ от §1 от ДР на ЗДДС,а именно“датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на ЗУТ“,без оглед на фактическото обитаване и ползване на сградата; 3.Когато се претендира нарушение по чл.4 § 3 от ДЕС, необходимо ли е жалбоподателят да се позовава на нарушение на конкретна правна норма на правото на ЕС или може да се позове по принцип; 4.От значение ли е за преценката на основателността на иск по чл.4 § 3 от ДЕС, обстоятелството дали ищецът е предприел „изчерпване“ на други средства за защита на правата си, преди да потърси правото си на обезщетение от държавата за вреди от допуснато нарушение на правото на ЕС,т.е.представлява ли необходимостта от „изчерпване“ на другите средства за защита материално –правно предпоставка за ангажиране отговорността на държавите – членки по чл.4 §3 от ДЕС; 5.Преодолим ли е от въззивната инстанция порокът на първоинстанционното решение,постановено след провеждането на съдебен процес по процесуалния ред на ЗОДОВ,без задължителното участие на контролиращата страна по чл.10 ЗОДОВ – представител на Прокуратурата на РБ. С определение № 102 от 8.03.19г.състав на Четвърто г.о. на ВКС е спрял производството по делото на основание чл.292 ГПК до приемането на тълкувателно постановление по ТД № 2/15г.на ВКС и ВАС. С определение № 1 от 25.03.21г.по ТД № 2/15г.на ОСГТК на ВКС и на Първа и Втора колегии на ВАС е отклонено искането на председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на съвместно тълкувателно постановление по въпроса: По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди,причинени от нарушение на правото на Европейския съюз. С оглед на това делото пред ВКС следва да бъде възобновено за произнасяне в производството по чл.288 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Трето гражданско отделение