Определение № 4119 от 18.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3103/2024 г.

Образувано е по молба вх. № 25076876 от 30.11.2022 г., подадена чрез първоинстанционния Софийски РС от С. Г. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 18 от 04.04.2014 г. по гр. д. № 2324/2013 г. на ВКС, IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.295, ал.2 ГПК, с което е признато за установено по отношение на молителя, че А. Г. Г., Б. Г. Г. (наследници на починалата в хода на делото С. С. Й.), Т. Р. С. и С. Р. С. (наследници на починалия в хода на делото Р. С. С.) са собственици на 5/6 ид.части от имот пл.№***в кв.*** по плана на [населено място], местност „С. – 1ч.“, а по отменения кадастрален план съставляващ имот пл.№***, полигон ***в местност „Д. – 3 км.“, с площ от 597 кв., при съседи по документ за собственост: А. С., Ц. С., Д. З. и М. П.. В молбата за отмяна молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като представя писмо с дата от 11.10.2022 г., издадено по преписка от 09.09.2022 г. на Столична община до него, подписано от главният архитект на Столична община към посочения момент, касаещо предметния обхват на заповед № 215/10.04.1961 г. Посочва, че това е ново доказателство, установяващо съществено обстоятелство за спора, което не е могло да му стане известно към момента на разглеждане на делото. Ответникът по молбата А. Г. Г. и С. Р. С. оспорват допустимостта на молбата с довод, че не се установява кога молителя се е снабдил с писмото, че то не установява новооткрито обстоятелство, а и че той е могъл да се снабди с него в хода на разглеждане на спора пред редовните инстанции. Видно от приложеното гр.д.№ 1106/2018 г. на ВКС, Т. Р. С. е починала на 22.09.2014 г. и е наследена от С. Р. С., който участва в производството. Видно от приложеното гр.д.№ 2932/2020 г. на ВКС, Б. Г. Г. е починал на 15.04.2021 г. и на негово място са конституирани наследниците му по закон Л. Б. Н.-Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.2, ет.1 и К. Б. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.2, ет.1, на които е връчена препис от молбата за отмяна, но не са взели становище. Съдът на основание чл. 307, ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното: Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК. Срокът за подаването на молба за отмяна в тази хипотеза е тримесечен от откриване на новото доказателство или от узнаване на новото обстоятелство – чл. 305, ал.1, т.1 ГПК. В случая от съдържанието на писмото е видно, че то е издадено по преписка, образувана на 09.09.2022 г., а молбата е подадена на 30.11.2022 г., т.е. тримесечният срок е спазен. Възражението на ответниците по молбата е неоснователно. Предвид изложеното и като съобрази, че молбата изхожда от страна, по отношение на която е постановено неблагоприятно решение, което е влязло в сила, съдът намира същата за допустима. Дали представеното доказателство е съществено за разрешаване на спора и дали страната е могла да се снабди с него в хода на разглеждане на делото пред инстанциите по същество, е въпрос по същество на молбата за отмяна. Затова съдът намира, че молбата следва да се допусне до разглеждане. По изложеното, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.