Решение № 2346 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 978/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. М. М. срещу Решение №41506 от 11.12.2025 г. на Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело № 9671/2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Ц. М. М. срещу Отказ за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие с рег. № 23000-13924 от 21.08.2025 г., издаден от началника на 06 Районно управление (РУ) в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Касационният жалбоподател – Ц. М. М., счита обжалваното решение за неправилно, като издадено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице липса на „основателна причина“ по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) за издаване на разрешението. Твърди, че законът не изисква да е настъпило конкретно посегателство или опасността да е постоянна, а е достатъчно да е налице потенциална застрашеност на живота, здравето и имуществото на съответното лице. В подкрепа на причината, налагаща издаване на разрешение са представени доказателства, че заявителят е управител на търговски дружества с дейност, свързана с получаване и пренасяне на големи суми пари в брой, както и че е бил обект на заплахи, за които е подаден сигнал до органите на Министерството на вътрешните работи (МВР). Счита, че фактът, че живее в район с повишена престъпност и това, че често се налага да пренася парични средства в брой, обосновава нуждата от издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие. Излага, че е ловец с преминато обучение и притежава ловно оръжие. Намира, че първоинстанционният съд е игнорирал тези обстоятелства и формално е приел, че необходимостта от издаване на разрешение не е доказана, без да извърши задълбочен анализ на фактите по делото. Касаторът сочи и нарушение на изискванията за форма на издадения административния акт по чл. 146, т. 2 АПК. Твърди се, че отказът е немотивиран, тъй като не са изложени конкретни фактически основания, на база на които административният орган е достигнал до крайния си извод. Счита, че липсата на мотиви представлява самостоятелно отменително основание, което не е било надлежно съобразено от съда. Поддържа, че в административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 146, т. 3 АПК, тъй като не му била предоставена реална възможност да участва пълноценно в производството и не са му дадени указания относно необходимите доказателства, които следва да представи за да установи, че отговаря на законовите изисквания за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие. Касаторът излага и оплакване за дискриминация. Твърди, че отказът противоречи на Закона за защита от дискриминация и на чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), тъй като е поставен в по-неблагоприятно положение спрямо други лица при сходни обстоятелства, на които са издадени разрешения. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменен атакуваният отказ и преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното от ответната страна юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – началникът на 06 Районно управление в Столична дирекция на вътрешните работи не изразява становище по касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: Производството по издаване на оспорения административен акт е започнало по Заявление № 142400-2185 от 28.07.2025 г., подадено от Ц. М. М., с искане да му бъде издадено разрешение за закупуване на един брой късо нарезно оръжие с прилежащите към него 100бр. боеприпаси. Посочено е, че оръжието му е необходимо за „самоохрана“ на него и семейството му. Към заявлението са приложени изискуемите съгласно ЗОБВВПИ документи. По повод заявлението е изготвена Докладна записка, рег. № 230р-29838 от 04.08.2025 г., в която е посочено, че е извършена проверка в „ЦИС-Полиция-КОС“ и ИИС „Справки“ и за жалбоподателя няма информация. С Писмо № УРИ230000-13021 от 06.08.2025 г. изпратено до Ц. М., получено лично от него на 12.08.2025 г., е посочено, че на основание чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ в 30-дневен срок следва да посочи основателна причина за придобиване на огнестрелното оръжие. В отговор Ц. М. е изпратил Молба, вх. № 142400-2415 от 15.08.2025 г., в която е посочено, че обективната му необходимост от самоохрана произтича от характера на ежедневието му и необходимостта да пренася големи парични суми в брой в светлата и тъмната част на денонощието, в качеството му на собственик и управител на „Си Енд Ти Иновейт“ ЕООД и „Т и М Аутохаус“ ООД. Посочено е, че са отправяни заплахи към него и семейството му от съмнителни лица, както и такива, за които има информация, че са осъждани с наказателни присъди, като цитира подадена от него жалба с № 225 000-11842 в 01 РУ – СДВР. Изложено е, че наскоро е закупил имот за лично ползване на първия етаж в район с повишен риск ([жк], [улица]). Изложено е също, че отговаря напълно на законовите изисквания, като вече притежава разрешение за ловно оръжие и е преминал успешно изискваните психотестове, медицински прегледи и обучения; няма „съдебни или административни нарушения“, свързани с притежаваното оръжие, което доказва неговата надеждност и отговорност. Във връзка с предоставените допълнителни обяснения от Ц. М. е изготвена Докладна записка № 230р-31923 от 19.08.2025 г. от началник група „КОС“. С оспорения Отказ, рег. № 23000-13924 от 21.08.2025 г. на началника на 06 РУ - СДВР, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, е отказано издаването на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие на Ц. М. М.. За да постанови акта си органът е приел, че посочените от лицето мотиви не обосновават необходимостта и нуждата от носене на огнестрелно оръжие. Посочил е, че самоотбраната предполага реална опасност от посегателства, която може да бъде избегната или преодоляна по друг начин, каквато опасност не е обоснована от лицето. Въведеният от закона разрешителен режим изисква установяването на категорична необходимост от носенето на огнестрелно оръжие, наличието на сериозни и уважителни причини, тъй като дейностите с огнестрелно оръжие и боеприпасите за него са източник с висок риск на обществена опасност. Представените мотиви и доводи от лицето за потенциални опасности не са релевантни на депозираното заявление, доколкото хипотетичната опасност, налагаща самоотбрана, съществува за всеки член на обществото. Твърдяната нужда на заявителя не попада в обхвата на закона, имайки предвид, че въведеният разрешителен режим изисква установяване на основателни, актуални и конкретни причини, които по несъмнен начин обосновават необходимост от носене на оръжие, извън хипотетични предположения. Предотвратяването на потенциални посегателства върху личността и имуществото не може да мотивира издаване на решение. При така установеното съдът е приел от правна страна, че актът е издаден от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия. Приел е, че административният акт съответства на изискванията за форма и съдържание, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение материалната законосъобразност на административния акт, съдът е счел, че оспореният отказ е постановен в съответствие с относимите материалноправни норми. При формирането на този правен извод, съдът е приел, че независимо от това дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл. 76 от ЗОБВВПИ (издаване на разрешение) или такова по реда на чл. 87 (подновяване на издадено вече разрешение), във всеки случай, заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятстващ административен акт. Счел е за неоснователни изложените в жалбата съображения, че актът не е мотивиран. Приел е, че в настоящия случай, не е доказано наличието на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ за издаване на разрешение. Посочил е, че твърденията, че лицето живее в опасен квартал, че работата му е свързана с пренасяне на големи суми пари в брой, както и наличието на твърдения за заплахи срещу него, не водят до категоричен извод, че е налице основателна причина за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие. Приел, в че липсват категорични доказателства, които да установяват причините, налагащи издаването на исканото разрешение. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не е възприел мотивите на жалбоподателя, а тези на органа, не значи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно липсата на установена от М. основателна причина, за издаване на искания благоприятстващ акт. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното посочено от него основание, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от издаденото на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице, и то в хода на административното производство, е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на М. е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е установил наличието на основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗОБВВПИ, с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. Независимо от това, дали оръжието е за служебни или за граждански цели, законът поставя изискване (чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ) за наличие на основателна причина за издаване на разрешението. Анализът на разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ обосновава извод, съгласно който, физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. Предвид посоченото, заявеното от Ц. М. обстоятелство, че е необходимо да пренася големи парични суми в брой в светлата и тъмната част на денонощието, в качеството му на собственик и управител на „Си Енд Ти Иновейт“ ЕООД и „Т и М Аутохаус“ ООД не обосновава издаване на искания благоприятстващ акт, тъй като целта, която се преследва посредством поисканото разрешение реферира към наличие на служебни, а не на граждански цели. Правилно, при постановяване на решението си съдът е взел предвид и разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, която указва, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева. Липсват каквито и да е доказателства за твърденията на М., че е получавал заплахи или закани, или по друг начин е застрашен животът, здравето или имуществото му. От същия не е представена посочената от него Жалба № 225 000-11842 в 01, за която е посочил, че е подадена РУ – СДВР, поради което не може да се установи нито годината на подаването й, нито съдържанието на жалбата. Твърденията на разпитания по селото свидетел, че М. се е съдил с човек, който се занимава с автобояджийство и във връзка с това е имало пререкания и заплахи към него и баща му също не са установени. Свидетелят не твърди, че е очевидец на отправяните заплахи, нито посочва в какво са се изразявали те. Не са представени и доказателства за воденото дело „срещу въпросния човек“ (който не е индивидуализиран от свидетеля). Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че кварталът, в който живее касатора, не обосновава извод, че за същия е налице основателна причина, за издаване на разрешението. Потенциална опасност от нападения и кражби на имущество принципно съществува хипотетично за всеки гражданин в този квартал, а и не само в него, и разширяването на тълкуването на необходимостта като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие. Законът дава възможност за придобиване от физически лица на огнестрелни оръжия и боеприпаси за самоохрана, но при условие, че е налице надлежно обоснована и доказана необходимост пред органа, която необходимост да е актуална към датата на издаване на разрешителното за притежаване на оръжие. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ органът е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани в 30 дневен срок. Разпоредбата представлява изрично правило в производството по издаване на разрешително и е проявление именно на облагодетелстващия характер на акта, който се иска да бъде издаден. Разпоредбата сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя. Той трябва да му укаже, че представените документи са непълни или несъответни на изискванията, т. е., че липсват изискуеми от закона документи или че представените не отговарят на изискванията. Освен задължението да укаже липсата или несъответствието на изискуем документ законодателят изрично регламентирал и кои релевантни факти органът установява сам, т. е. за кои факти той събира служебно доказателства по смисъла на чл. 36, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ органът служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, както и дали срещу лицето има обвинение за умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят изрично е разпределил задълженията по събиране на доказателствата между органа и заявителя. Следователно, органът е длъжен, ако при извършената проверка на съответствието на заявлението и на приложените към него документи със законовите изисквания установи, че липсва изискуем документ, в т. ч. документ, изискван с оглед на правния статус на заявителя и на предмета на исканото разрешително или че представен документ е непълен, да уведоми заявителя и да му даде срок да отстрани нередовността на документа. Това негово задължение следва както пряко от чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, така и от разпоредбата на чл. 9, ал. 4 АПК. Органът е длъжен, също така, служебно да събере доказателства за посочените в чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ обстоятелства. Органът обаче няма задължение да събира доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешително, в това число доказателства за потенциална заплаха за сигурността на заявителя, нито да предполага кои именно конкретни причини са мотивирали лицето да подаде заявление. С оглед изложеното твърдението, че издателят на акта допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като не му е дал указания относно необходимите доказателства, които следва да представи за да установи, че отговаря на законовите изисквания, не съответства на закона. По отношение на твърдяната дискриминация, предмет на оспорване е законосъобразността на обжалвания акт на основанията посочени в чл. 146 АПК. В хода на настоящото производство е недопустимо съдът да установява проява на дискриминация от страна на органа спряно жалбоподателя на основания, които се намират извън настоящата преписка. В процедури по Закона за защита от дискриминацията, лицето може да защити правата си пред Комисията за защита от дискриминация или пред съда. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се възприема от настоящата инстанция. Правните изводи на административния съд са обосновано формирани въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, правилно обусловили фактическите установявания на съда относно правнозначимите по спора факти и обстоятелства, по отношение на които са издирени относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени от съда правилно. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани, с оглед на което и такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,