Определение № 50010 от 30.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1231/2022 г.

Производството е по реда чл.248 ГПК. Постъпила е молба от третото лице помагач Г. Д. В. за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 50082 от 17.10.2023г. в частта за разноските - адвокатското възнаграждение за трите инстанции, което ответникът „Бул Инс“АД (на чиято страна като помагач е привлечен В.) е осъден да заплати на основание чл.38,ал.2 ЗА на адвокат С. Б., осъществил безплатно адвокатска защита на ищеца М. П. С. в размер на 3 625лв. Молителят Г. В. счита, че размерът на определеното адвокатско възнаграждение е прекомерен и несъответен на материалния интерес на спора пред ВКС. Възразява, че уважената част от иска е в размер на „20 000лв.“ и присъденото възнаграждение не съответства на действащата към момента на извършването на процесуалните действия Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което следва да бъде намалено. От насрещните страни - ищецът М. П. и ответника ЗД“Бул инс“АД отговор на молбата не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Молбата по чл.248 ГПК е депозирана в рамките на едномесечния преклузивен срок (на 17.11.2023г.). Същата е неоснователна: В резултат на постановеното по реда на чл.290 ГПК от касационната инстанция решение, искът е уважен за сумата 30 000лв. и именно това е размерът спрямо който следва да се определи адвокатското възнаграждение на адвоката, осъществил безплатно адвокатска помощ на ищеца за първа и въззивна инстанция. В решението си съставът на ВКС изрично е посочил, че преизчислява размера на възнаграждението за тези инстанции съобразно окончателния изход на спора. Изрично с диспозитива на решението, постановено по реда на чл.290 ГПК, е отменено изцяло решението на апелативния съд в частта за разноските. Възнаграждението на адвокат Б. е посочено като определено в общ размер на 2 625лв. за първа и втора инстанция и в размер на 1 000лв. за касационната. Тези суми се явяват съобразени с минималния размер на възнаграждението съобразно разпоредбите на Наредбата в приложимата й редакция - ДВ бр.68/2020г. Определеното на адв. Б. възнаграждение за касационната инстанция е единствено за първата фаза - за изготвянето на касационна жалба и съответства на минималния размер на Наредбата в същата редакция съобразно материалния интерес - за разликата над сумата 10 000лв., до присъдените в резултат на окончателното решение 30 000лв., която разлика е 20 000лв. Искането за изменение на решението в частта за възнаграждението по чл.38,ал.2 ЗА, което ответната страна е осъдена да заплати, е изцяло неоснователно. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо т.о. на ВКС