Определение № 608 от 22.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 530/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Й. Б. от гр.София, против определение (посочено в частната жалба като „разпореждане“) №25429 от 29.11.2024г., постановено по адм.д. № 11706/2024г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли за неговата отмяна и връщане делото на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски. Ответникът в настоящото производство- Началник на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ (ВА „Г.С.Раковски“), чрез процесуален представител в писмен „отговор на касационна жалба“ оспорва частната жалба. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АССГ, на осн. чл.159, т.1 и т.4 АПК, е прекратил производството по адм.д.№11706/2024г. по описа на АССГ. За да постанови този резултат съдът е намерил, че производството по делото е недопустимо, тъй като обжалваното решение по т.18.2 от протокол №14/29.10.2024г. от заседание на Академичния съвет на ВА „Г.С.Раковски“, не представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 АПК. Съдът е счел, че подаденият от Б. сигнал следва да се квалифицира като искане за образуване на дисциплинарно производство, но компетентния орган не дължи издаване на заповед по чл.251 от ЗОВСРБ. АССГ е приел, че жалбоподателя няма правен интерес от оспорване на процесното решение, защото с този акт не се създават права и задължения за него, нито се засягат такива. Определението е правилно като краен резултат. В конкретния казус частният жалбоподател е подал до Ректора на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ сигнал с молба за извършване на вътрешна проверка за установяване нарушени ли са моралните и етични правила на Академията и налице ли е извършване на реподбор на лицето А. А. въз основа на поставени в сигнала въпроси. Видно от съдържанието на сигнала, визирани са действия на А. за периода 2016-2017г., и такива извършени през 2024г. Сигналът е разгледан от комисията по академична етика на ВА „Г.С.Раковски“, която се е произнесла с решение по протокол №8/16.10.2024г., с което на основание чл.111, ал.4 АПК не е образувала производство. Предмет на оспорване пред първостепенния съд е решение на друг орган- Академичния съвет на ВА „Г.С.Раковски“, с което на осн. чл.25, ал.8 от Правилника за устройството и дейността на ВА „Г.С.Раковски“, е прието решение на комисията по етика към ВА „Г.С.Раковски“ от 16.10.2024г., за отказ да разгледа подадения от Б. сигнал за нарушения на етичните правила на Академията от цивилния служител от институт „Перспективни изследвания за отбраната“ А. А.. Решението на Академичния съвет на ВА „Г.С.Раковски“ няма характеристиките на индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК, поради което търсенето на защита по реда на съдебното му оспорване по реда на АПК е недопустимо. Налага се извод за съответно с приложимия материален закон заключение на АССГ, за прекратяване на производството по делото на осн. чл.159, т.1 АПК. При този изход на спора, на ответника по частната жалба не следва да се присъдят съдебни разноски съобразно направената претенция, защото няма данни за сторени такива, или отговора на частната жалба да е подаден от юрисконсулт. Предвид на изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 АПК Върховният административен съд, пето отделение