Решение № 250 от 13.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2682/2013 г.

Решение № 250 от 13.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2682/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Е. П., чрез адв. С. А. срещу решение № 249/18.07.2012 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решенето на Севлиевския районен съд, постановено по гр. д. № 1008/2011 г., с което са отхвърлени предявените от Т. Е. П. от [населено място] против [фирма], [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на заповед № 41/16.05.2011 г. на управителя В. Г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на осн. чл. 328, ал. 2 КТ; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната й работа "Ръководител екип" и по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за обезщетение в размер на 6 575,40 лв. за времето през което е била без работа - за периода от 17.05.2011 г. до 17.11.2011 г., като неоснователни. Присъдени са разноски. С определение № 703 от 4.06.2013 г. по делото съдът е допуснал касационно обжалване на решението по въпроса за понятието "ръководна длъжност" в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ. Прието е, че с въззивното решение този въпрос е решен в противоречие с разрешаването му в Решение № 111/12.03.2012 г. по гр. д. № 726/2011 г. на ВКС, IV г. о.,, както и с Решение № 200 от 17.02.2000 г. на ВКС, III г. о. на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В отговор на поставения въпрос: Отговор на поставеният въпрос по задължителен начин е даден в Р. № 111/12.03.2012 г. по гр. д. № 726/2011 г., ГК, IV ГО на ВКС, според което в ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ се включват освен ръководителят и неговите заместници също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. Характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика. С решение № 200 от 17.02.2000 г. на ВКС, III г. о., е прието, че по чл. 328, ал. 2 КТ могат да бъдат уволнявани само служители от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КТ. Това е специфичен кръг от служители от които зависи успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието, което само по себе си предполага, че това могат да се лица и извън ръководителя и неговите заместници . При съмнение дали даден служител е от ръководството на предприятието, т. е. дали заеманата от него длъжност е ръководна следва да се бъдат съобразени задълженията по длъжностна характеристика. Настоящият състав на ВКС приема посочения отговор на поставения правен въпрос като счита, че при преценка дали дадена длъжност е "ръководна" следва да се преценява конкретно при всеки случай като критерия за преценка освен задълженията по длъжностна характеристика следва да включва и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността трудови функции. Следва да се има предвид също така, че само по себе си обстоятелството, че длъжността носи наименованието ръководител не обосновава извод, че служителят е имал ръководни /управленски функции/ и съответно, че е имал качеството на служител от ръководството на предприятието. По основателността на касационната жалба: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е била служител от ръководството на предприятието, както и това, че управителят на дружеството е упражнил правото си да прекрати трудовото й правоотношение с дружеството в рамките на предвидения в чл. 328, ал. 2 КТ деветмесечен срок. Отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 ГПК е обусловило отхвърлянето и на останалите искове При условията на чл. 272 ГПК въззивният съд се е позовал на приетото от първоинстанционния съд, че последната длъжностна характеристика преди уволнението, получена от ищцата на 15.11.2006 г., е за длъжността "ръководител екип". Посочено е, че именно в тази длъжностна характеристика, в графата "категория персонал" е отразено "ръководни служители". След сключване на договора за управление ищцата не е получавала нова длъжностна характеристика . От посочените в цитираната длъжностна характеристика множество функции, задължения и отговорности било очевидно, че длъжността "ръководител екип" е ръководна и от работата на лицата, които я заемат пряко зависи производствения процес. Работата на ищцата било да ръководи цялостния трудов процес в нейния екип от началото на работния ден до приключването му. Освен повереното ръководство на целия производствен процес на екипа, ищцата носила и отговорността за качеството на изделията. В нейните задължения били включени и редица организационни дейности. От длъжностната характеристика се извеждал изводът, че ръководството на предприятието е разчитало на ръководните екипи, като първо ниво на ръководни длъжности тъй като те пряко са заети в производството и директно отговарят за качеството на изделията. За пръв път от въззивната инстанция са изложени съображения, че представената по делото нова "организационна структура" е на ниво ръководител участък, а от длъжностната характеристика на ищцата е видно, че тя като ръководител екип е била непосредствено подчинена на "ръководител процес" и "ръководител участък", т. е. на по-ниско ниво в йерархията, чиято структура не се съдържа в коментирания документ. При това последната е организационен документ и не може да вменява трудови задължения и функции - такива могат да се вменяват само от трудовия договор и длъжностната характеристика и са основание да се прецени дали длъжността е ръководна или не. С оглед на тези съображения съдът е приел, че към датата на уволнението ищцата е била част от ръководството на предприятието. За да формира този извод, съдът правилно се е занимал с длъжностната й характеристика за заеманата преди уволнението длъжност. Анализът на съдържанието на тази характеристика обаче е извършен превратно без да се държи сметка за останалите данни по делото. Неправилно е отдадено водещо значение на обстоятелството, че наименованието на длъжността включва думата "Ръководител" и по длъжностна характеристика спада като категория персонал - "ръководни служители", без да се вземе предвид ръководител на каква структурна единица е била ищцата, какви са функциите на тази структура, дали самата структурна единица е част от ръководството на предприятието е или става въпрос за чисто производствена единица, каква е нейната численост, дали същата има определящо за производствените резултати на цялото предприятие значение или е една от многото производствени единици на предприятието от такъв характер, къде е нейното място в цялостната му структура, каква е подчинеността на ръководителя екип и пр. При съобразяване на всички тези обстоятелства съдът би стигнал до други изводи. А именно дори ръководителят екип да има определени ръководни функции по отношение на поверената му структура, факта, че става въпрос за екип от 5 до 10 души, че става въпрос за една чисто производствена структура, че в общата структура на предприятието преди приемането на нова такава, е имало около 30 - 40 човека, заемащи длъжността "ръководител екип", че в йерархично отношение заемащият тази длъжност се подчинява на заемащия длъжността "ръководител процеса" и "ръководител участъка", обуславя извода, че в случая не става въпрос за ръководител, от който зависят политиката и резултатите на предприятието и с оглед на това същият не се явява част от ръководството на предприятието. Въззивният съд макар и да констатира, че длъжността на ищцата не фигурира в новата организационна структура, поради ниското и йерархично ниво, неправилно елиминира данните от нея като приема, че само трудовият договор и длъжностната характеристика са основание, за да се прецени дали длъжността е ръководна или не. Същевременно не се отчита обстоятелството, че в заповедта за уволнение длъжността е посочена като "производствен персонал", а при анализа на длъжностната характеристика е пренебрегнато обстоятелството, че за нейното заемане е достатъчно служителят да има средно образование. Не на последно място показателно и е и обстоятелството, че касаторката като част от "ръководството на предприятието" при усл. на чл. 120 КТ е изпратена на работа като общ работник - почистване в санитарно-хигиенните зони на предприятието. С оглед на горното съдът неправилно е приел, че ищцата е служител от ръководството на предприятието и доколкото са налице и останалите елементи от фактическия състав на чл. 328, ал. 2 КТ, извършеното уволнение е законно. Решението е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано, поради което подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постанови ново, с което предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 ГПК да бъде уважен. Предвид изхода на делото по основния иск, на уважаване подлежи и обусловения от него такъв по чл. 344, ал. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност "ръководител екип" в дружеството. Основателен е и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК. Данните на делото сочат, че след прекратяване на трудовото й правоотношение същата не е работила на друго място, поради което й се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на получаваното от нея последно брутно месечно трудово възнаграждение за 6 месеца, което възлиза на сумата 6 575,40 лв. С оглед изхода на делото ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора направените в настоящото производство разноски в размер на 1050 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.,