Определение № 62 от 07.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 228/2009 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Д. И. Ш. от гр. Д. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК на влязло в сила решение № 627 от 11.12.2008 г. по гр.д. № 770/2008 г. на Д. окръжен съд, с което е отменен отказа на частен съдебен изпълнител В. Р., рег-№736 на КЧСИ, с район на действие Д. окръжен съд, документиран в постановление от 26.09.2008 г., да насрочи нова публична продан на описания и оценен по изп.д. № 129/2006 г. недвижим имот, собственост на длъжника „С” ООД, с. С., и делото е върнато за продължаване на изпълнителните действия. В молбата се твърди, че решението противоречи на предходно влязло в сила решение № 366 по гр.д. № 431/2008 г. на Д. окръжен съд, което е между същите страни, за същото искане и на същото основание. Молителят твърди, че по изп.д. № 129/2006 г. той също е длъжник, а описания и обявен на публична продан имот е негова собственост от 2004 г. Затова счита, че е допустимо да иска отмяна и на основание чл.304 ГПК. С допълнителна молба молителят е поискал на основание чл.309 ГПК спиране на изпълнението на решението. При проверката по реда на чл.307 ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима. Легитимирана да иска отмяна на основанията по чл.303 ал.1 ГПК е заинтересованата страна. Молителят няма това качество. Той не е бил страна по гр.д. № 770/2008 г. на Д. окръжен съд, образувано по жалба на присъединения взискател „Г” А., тъй като не е страна по изп.д. № 129/2006 г. Видно от писмените мотиви на частния съдебен изпълнител, по това изпълнително дело страни- взискател и длъжник са други лица, съответно П. С. С. и „С” ООД. А молителят е длъжник по друго изп.дело- № 214/2006 г. с взискател В. Д. М. Щом като не е бил страна по делото, решението по което е предмет на молбата за отмяна, молителят няма легитимация да иска отмяна по чл.303 ал.1 ГПК. Молителят не е легитимиран да иска отмяна и по чл.304 ГПК. Посочената разпоредба с препращането към чл.216 ал.2 ГПК има предвид случаите на необходимо другарство, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението трябва да бъде еднакво спрямо всички другари. В случая молителят е трето лице, в полза на което длъжника „С” ООД се е разпоредил ч. продажба с недвижимите имоти, върху които е било насочено принудителното изпълнение, като прехвърлянето е станало след вписване на възбраната върху имотите. Това не му придава качество на необходим другар, за да е легитимиран да иска отмяна на решението. Поради недопустимостта й молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане. При това положение следва да бъде оставена без разглеждане и молбата за спиране на изпълнението по чл.309 ал.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение