Определение № 1033 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12100/2024 г.

чл. 91 или чл. 156 АПК в хода на производството по делото, а въз основа на подадени заявления от Gedeon Richter Pic., Унгария в качеството му на притежател на разрешението за употреба на ЛП Kardatuxan за изключване на лекарствените продукти от ПЛС и заличаване на цената им по чл. 261а, ал. 1 от ЗЛПХМ. За да обоснове правен интерес от оспорване на прекратителното определение на АССГ, частният жалбоподател развива становище, че оспорваното решение, предмет на оспорване по прекратеното дело не било отменено или оттеглено, а правният ефект от изключване и заличаване на лекарствения продукт се постигнал по едностранно искане от ПРУ. Когато административен акт бил обжалван по съдебен ред от засегнат от акта субект и съответно по жалбата е било образувано дело и съответният административен съд е насрочил заседание, но междувременно административният орган, издал оспорвания административен акт, е издал нов административен акт със съдържание, противоположно на първоначалния административен акт, но без да го отмени, за жалбоподателя е налице правен интерес за продължаване на съдопроизводствените действия по делото, образувано по първоначално издадения административен акт и съответно произнасяне на съда по спора с окончателно съдебно решение. Дори, като резултат ЛП да е изключен от ПЛС, спорното решение на НСЦРЛП не било отменено от административния орган, следователно нямало оттегляне, което с обратна сила и се приравнява на отзив. Преустановяването на действието на първия административен акт в случая не се дължи на установена негова незаконосъобразност или неправилност, а е в резултат на осъществени в правната реалност нови юридически факти, които са основание за издаване на втория административен акт с цел да бъдат прекратени за в бъдеще правните последици на първия административен акт. Тъй като частния жалбоподател твърди незаконосъобразност на административния акт, по оспорването на който било образувано производството пред първоинстанционния съд, а актът не е отменен или оттеглен, правният интерес да продължи производството по отмяната поради незаконосъобразността му бил налице. Определението за прекратяване на делото било незаконосъобразно и защото издаването на новите административни актове на Съвета не представляват оттегляне на оспорения административен акт, за което жалбоподателят да е дал своето съгласие при условията на чл. 156, ал. 2 АПК. Искането е да се отмени определението на АССГ и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата срещу неотмененото и/или неоттеглено Решение НСР-34160/28.03.2024 г. за включване в Позитивния лекарствен списък (ПЛС) и утвърждаване на цена на лекарствени продукти Kardatuxan на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Ответник по частната жалба - Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти в приложено възражение изразява становище за неоснователността й. Развити са съображения, че първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, обоснован с отсъствието на правен интерес за частния жалбоподател да оспорва определението за прекратяване на производството. Съществуването на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно по всяко време на процеса. С издаване на посочените решения на НСЦРЛП и изключване на лекарствените продукти Kardatuxan от ПЛС искането на жалбоподателя по началната му жалба е удовлетворено и за него е отпаднал правният интерес от търсената защита. Липсата на правен интерес обосновава оставянето на жалбата без разглеждане на основание чл.159, т.4 от АПК, което е мотивирало първоинстанционния съд да прекрати производството. В тази връзка във възражението е посочена приложима съдебна практика, а по отношение оплакването за потенциално нарушени права за претендиране на обезщетение по сочения от частен жалбоподател ред, се възразява, че това не е основание да се приеме наличие на пряк и непосредствен интерес от оспорване на административен акт. Искането е да се остави в сила определението на АССГ и в полза на този ответник се присъди юрисконсултско възнаграждение. От ответника „Химически заводи Гедеон Рихтер“ АД е постъпило възражение срещу частната жалба на Байер АГ срещу определението на АССГ от 29.10.2024 г., с искане за отхвърлянето й като неоснователна. Ответникът развива възраженията си, споделяйки правните изводи на първоинстанционния съд и на отделно основание, че след като лекарствените продукти Kardatuxan са изключени от ПЛС, оспорването на частния жалбоподател изобщо е лишено от предмет. Искането е да се остави в сила определението на АССГ, с което жалбата на Байер АГ е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното определение –правилно. Спорът е изцяло правен и следва да се обсъдят доводите на страните, относно съществуването, или не на правен интерес за частния жалбоподател да оспорва административен акт, по който е започнало производството пред административния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 4 АПК, жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспорващият няма правен интерес от оспорването. Следователно, за съда е налице задължение в течението на съдебното производство да следи за наличието на правен интерес на жалбоподателя за оспорване на процесния административен акт. Ако при образуване на съдебното производство пред АССГ, оспорващият е имал правен интерес, както приел състав на ВАС, в хода на съдебното производство от административния орган са издадени актове, които лишават административните производства от предмет. По същество, касационен състав на ВАС приема, че правилно е прието, че правният интерес от оспорването по жалба на Байер АГ е отпаднал. Противно на установената практика по изцяло сходни казуси, на административният съд е указано да цени правния интерес на оспорващия по отношение на изменени референтни стойности на различни, генерични, лекарствени продукти, които влияят на обявената референтна стойност на ЛП Xarelto с ПРУ частния жалбоподател. Няма спор, че по искане на ответника „Химически заводи Гедеон Рихтер“ АД от ПЛС са изключени генерични лекарствени продукти, с активно вещество Rivaroxaban, т.е. с изключването на тези медикаменти икономическия интерес на частния жалбоподател се гарантира, че лекарствените продукти на „Химически заводи Гедеон Рихтер“ АД, които са били включени в ПЛС няма да влошават тези интереси. Икономическите интереси на частния жалбоподател в случая са защитени, по начин, че за него отпада правния интерес да оспорва административен акт, който е лишен от предмет с издадените по искане на ответника „Химически заводи Гедеон Рихтер“ АД административни актове от другия ответник НСЦРЛП през м. октомври 2024 г. Правилни са изводите на решаващият съдебен състав на АССГ, че производството не може да продължи по причина, че пряк и непосредствен интерес за оспорващия с изваждането на генеричния ЛП Kardatuxan от ПЛС няма. Частния жалбоподател не отговаря на законовите изисквания да е правоимащо лице по смисъла на чл. 147 от АПК, след изключване на ЛП Kardatuxan от ПЛС. Изискването за наличие на непосредствен правен интерес на оспорващия предполага обжалването да цели настъпване на благоприятни за него правни последици от отмяната на атакувания административен акт, доколкото последният по неблагоприятен начин продължава да засяга правната му сфера – да създава задължения или да ограничава неговите права, свободи или законни интереси. В случаите като процесния, правният интерес от търсената защита се обуславя от интереса да бъде премахнат оспорения акт от действащото право като акт, регулиращ съответния кръг обществени отношения, поради което и с отмяната на акта отпада и правния интерес от водене на дело. Достига се до извода, че производството по делото е прекратено поради отпаднал правен интерес, а не поради изначална липса на такъв. Формално оспорвания административен акт, заради който се развива производството пред АССГ не е отменен, но с издадените по искане на ответника „Химически заводи Гедеон Рихтер“ АД административни актове, фактически този административен акт не оказва никакво негативно влияние на частния жалбоподател, напротив утвърждава търговско икономическата му политика по продажби на ЛП Xarelto с ПРУ частния жалбоподател, без опасност от конкурентни референтни стойности за предлаганите от ответника ЛП. Правният интерес за оспорване на Решение НСР-34160/28.03.2024 г. на НСЦРЛП, следва да е конкретен и непосредствен, т. е. следва и е в тежест на оспорващия да установи, че оспорения административен акт засяга неговата правна сфера, или би могло да я засегне, създава за него конкретни задължения. Правният интерес не може да бъде обоснован само с качеството на евентуален ищец в бъдещ исков процес по ЗОДОВ, както и че така заявеният от частния жалбоподател интерес е абстрактно обоснован. Заявеният от частния жалбоподател интерес не е правен, тъй като е евентуален, непряк и посредствен, а не непосредствен от бъдещо несигурно събитие. Правният интерес е процесуалноправно понятие и се поражда от засягане или застрашаване на законни интереси или на субективни права. Означава настъпила правна необходимост за жалбоподателя да се предотврати настъпването на породени от административния акт неблагоприятни за адресата правни последици или да се премахнат настъпилите такива последици. В конкретиката на казуса, считано от инициирането на производство за изключване на ЛП Kardatuxan от ПЛС от ответника и издадените в този смисъл административни актове, икономическите интереси, обуславящи правен интерес на оспорващия са задоволени изцяло. Прекият интерес означава, че със самата отмяна на обжалвания административен акт ще се постигне целената от жалбоподателя благоприятна за него правна последица, което в конкретния случай е постигнато и изпълнено. По тези причини касационният състав приема извода на административния съд за отпадане на правен интерес и приложението на чл. 159, т. 4 от АПК. С изключването на продуктите Kardatuxan от ПЛС, отпада и основанието за промяна на референтната стойност на продуктите на Байер АГ, ако това би могло да се приеме за причина икономическите интереси да са застрашени. Обоснованият, по съображенията в частната жалба правен интерес от продължаване на производството по оспорване на посоченото решение, което е загубило действието си, вече не е налице. Евентуалната отмяна на Решението за включване на Kardatuxan в ПЛС (при продължаване на производството) не може да постигне резултат, различен от вече постигнатия по силата на Решенията за изключване на Kardatuxan от ПЛС, съответно предметът на процесното производство е лишен от предмет и практически резултат. Потенциалната възможност от завеждане на бъдещ иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не може да обоснове непосредствен и пряк правен интерес от оспорването на отменена/прекратила действието си правна норма, тъй като към момента на депозиране на настоящата жалба е налице само хипотетичен, евентуален правен интерес, свързан с бъдещо несигурно събитие от завеждането на исково производство. Възможността за обезщетяване на вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт е създадена от законодателя с цел репарирането на вреди, причинени от такъв акт, но само в случай, че към момента на оспорването за жалбоподателя е бил налице правен интерес от съответната отмяна. Да се приеме обратното би било в противоречие с целта и духа на закона (чл. 204 АПК и ЗОДОВ). По тези съображения, състав на Върховен административен съд, шесто отделение не приема, че частната жалба на Байер АГ срещу определение № 21631 от 29.10.2024 г., постановено по административно дело № 4040/2024 г. на Административен съд - София – град е основателна и следва да се остави в сила обжалваното в това производство определение на първоинстанционния съд. По направеното искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от страна на представител на административния орган в отговора към жалбата, следва да бъде уважено в размер на 100 лева, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и в условията на чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 от НЗПП. Мотивиран от изложеното, състав на Върховен административен съд, шесто отделение