Определение № 2168 от 29.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3204/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Я. Ш. чрез пълномощника му адвокат И. Н. против решение № 677 от 14.12.2023 г., постановено по гр. д. № 743 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение № 117 от 4.03.2023 г. по гр. д. № 1079/2022 г. на Районен съд - Благоевград за уважаване на предявения от Н. А. К. и С. Д. К. против Б. Я. Ш. иск по чл. 109 ЗС за премахване на изградената оранжерия в североизточната част на ПИ с пл. № * по плана на [населено място], целият с площ от 670 кв. м., при границ.и: дере, имот с пл. № *, имот с пл. № * и път. Н. А. К. и С. Д. К. са подали чрез пълномощника си адвокат Д. М. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че ищците са основали иска на твърденията, че са собственици на недвижим имот, придобит на основание договор за покупко-продажба с община Симитли, като ответникът в част от имота е изградил оранжерия, с което ограничава правото им на собственост. Ответникът е оспорил иска с твърдение, че имотът – нива от 5 дка в местността „Ш.“ при граници: М. М., валог и чешма – е бил собственост на бащата на съпругата му, която нива не е внасяна в ТКЗС, обработвана е от него, в този имот е построена оранжерията и собствеността е придобита по давност чрез владение от повече от 30 години. Съдът е приел за установено, е Н. К. по време на брака си със С. К. е придобил с договор за покупко-продажба на имот частна общинска собственост от 10.06.2021 г. имот пл. № * по плана на [населено място], целият с площ от 670 кв. м. Съдът е възпроизвел съдържанието на свидетелските показания и на изслушаните по делото експертизи (включително и относно обстоятелството, че е отказано възстановяването на собствеността на нивата от 5 дка в местността „Ш.“ на наследниците на М. И. М., собствеността на която е била установена с удостоверение № 1038 от 20.02.1924 г. на Горноджумайския мирови съдия). Формирал е извод, че ответникът не е установил, че е собственик на имота или да го държи на правно основание в частта, в която е изградена процесната оранжерия. Не е установено Б. Ш. да е частен или универсален правоприемник на лицето М. И., на което твърди, че е частта на имота, в която е построил оранжерията. Вещото лице, при проверката си в съответната ПК, сега ОСЗ Симитли, е установило, че за имот от 5 дка в м. „Ш.“ не е постановено положително решение и такъв имот не е бил възстановяван по реда на ЗСПЗЗ, още по-малко в полза на ответната страна. От ответника на са ангажирани доказателства за придобиване на тази част от имота по давност. От една стрна при твърдение, чеи се касае до част от нива, то за да тече давност за придобиването й следва да се установи владение, считано от датата на влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ или най-късно от влизане в сила на решението, с което собствеността върху този имот се възстановява от съответната ПК (сега ОСЗ). Такива доказателства по делото липсват. От друга страна, по данни от експертизата, не се установява, че процесната чат от имота, върху която е изградена оранжерията, е била земеделски имот, който е бил внасян в ТКЗС. Това дава основание да се направи извод, че при земи с неустановен собственик съэщиште стават държавна собственост по силата на закона, а впоследствие собствеността е преминала към съответната община. Ответникът не установява, че е владял процесната част от имота за период от време, годен да го направи собственик по давност. Гласните доказателства установяват, че е изградил оранжерията преди 4 – 5 години, като веднага след изграждането й започнали споровете за собствеността на земята по нея с ищците, поради което не са доказани всички елементи за придобиване на тази част от имота по давност. Отделно от това – за придобиване на имоти държавна или общинска собственост на основание чл. 86 ЗС давност не тече, като същата е спряла, считано от 31.05.2006 г. Такава е започнала да тече едва с публикуване на Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд на РБ в ДВ бр. 18 от 4.03.2022 г., а от тази дата не е изтекъл необходимият 10 годишен срок за давностно придобиване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Б. Я. Ш. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Счита, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение № 149 от 24.10.2018 г. о гр. д. № 4627/2017 г., І г. о., с което е прието, че когато наследодателя е упражнявал фактическа власт върху имота преди кооперирането му, основана на писмен документ, по разпореждане на закона давността не се счита прекъсната с кооперирането на земята и необходимият давностен срок е изтекъл в полза на наследодателя. Счита, че от значение за точното прилагане на з0акона са следните въпроси: 1) при преценка основателност на иск по чл. 109 ЗС и при представен писмен документ за собственост, противопоставим ли е същият на ищеца, респ. продавача на процесния имот, за който последния не притежава документ за собственост; 2) писмен документ, издаден от надлежен орган в кръга на компетентността му, удостоверяващ правото на собственост на земеделски имот, издаден преди колективизацията, в който изрично е посочено, че лицето към датата на издаването му е собственик на описаните имоти, служи ли на наследниците на това лице за начало на придобивна давност по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ; 3) при преценка основателност на иск с правно основание чл. 109 ЗС, при позоваване на придобивна давност с начало датата на писмен документ и доказана фактическа власт въэрху имота до колективизацията, относимо ли е изследване на въпроса кой е упражнявал владение след внасяне на имота в ТКЗС. Касационният съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване. Въпросите са изцяло неотносими към изводите на въззивния съд, че не е установено ищецът да е правоприемник на лицето М. И., (е собствеността върху иможта на М. И., доказана с удостоверение № 1038 от 20.02.1924 г. на Горноджумайския мирови съдия е отказано да бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ и че фактически действия върху процесния имот чрез изграждане на оранжерия ответникът е започнал да извършва 4. 5 години преди предявяване на иска, поради което не е изтекъл 10-годишния срок на придобивна давност. Следователно дори на всички въпроси да се отговори по начина, по който поддържа касатора, тези отговори не била обосновали извод, че общината не е била собственик и съответно не е могла да прехвърли имота на ищците, а съответно не биха рефлектирали и на изхода на спора. При извод, че не е установено М. И. да е праводател на ищеца, то неотносимо се явява и тълкуването по решение № 149 от 24.10.2018 г. о гр. д. № 4627/2017 г., І г. о. С оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК Б. Я. Ш. следва да възстанови на Н. А. К. и С. Д. К. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1000 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Д. М.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение