Определение № 3613 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2060/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., понастоящем в затвора [населено място], против определение № 1619/15.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1553/2024 г. по описа на Административен съд – София-област, с което е върната исковата му молба, подадена против Административен съд София-град за присъждане на обезщетение в размер на 500 000 евро за претърпени неимуществени вреди. Излага доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което счита, че същото следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоначално подадената частна жалба на К. до ВАС е била насочена против определение № 1618/15.12.2025 г. и определение № 1619/15.12.2025 г., и двете постановени по адм. дело № 1553/2024 г. по описа на АССО, но с разпореждане № 247/30.01.2026 г. първоинстанционният съд е върнал частната жалба, подадена против определение № 1618/15.12.2025 г., поради и което процесното производство е продължило само по частната жалба в частта ѝ, насочена против определение № 1619/15.12.2025 г. Съдебното производство пред Административен съд – София-град е образувано по исковата молба, подадена от Г. В. К., с която се претендира да бъде осъден Административен съд София-град за заплащане на обезщетение в размер на 500 000 евро за претърпени неимуществени вреди за периода от 11.01.2024 г. до 02.08.2024 г. поради злоупотреба с право, флагрантен отказ от правосъдие, бавене на делото, манипулация с предоставени от него сведения, нарушени основни човешки права и прочие нарушения на Правото на ЕС. С определение № 248/04.02.2025 г. административният съд е оставил без движение исковата молба на К., като му е дал изрични указания да отстрани констатираните нередовности по нея, а именно: липсват твърдения за конкретните факти, които са причинили неимуществени вреди на ищеца, т.е., по какъв начин (механизмът) действията на съда са причинили вреди в неимуществената сфера на ищеца и в какво конкретно се изразяват тези вреди; необходимо е да се разграничи и посочи с кое действие на съдията каква точно вреда му е нанесена; следва да се наведат твърдения и обстоятелства, от които евентуално да се изведе причинната връзка между сочените за претърпени неимуществени вреди и правораздавателната дейност на ответника; следва да се обоснове от ищеца конкретно нарушение на Правото на Европейския съюз, част от чиято правна система не е ЕКЗПЧОС, като се посочат нарушени източници на ПЕС и разпоредби от тях. К. изрично е предупреден, че при неизпълнение на указаното му в срок и изцяло, исковата му молба ще бъде върната, а производството по делото ще бъде прекратено. Във връзка с дадените указания, Г. В. К. подал молба, с която не е отстранил в цялост констатираните от съда нередовности по иска му. С оспореното в настоящото производство определение АССО приел, че Г. В. К. не е конкретизирал така подадената искова молба. Няма конкретно посочване на актовете и действията на съдията-докладчик по адм. дело № 11407/2023 г. поописа на АССГ, от които се претендира настъпването на заявените неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, увредено здраве след стрес и загубване на вяра в правосъдието. Не е обоснована и причинно-следствената връзка между твърдените незаконосъобразни действия и настъпилите вреди. Посочено е още, че К. се е позовал бланкетно на чл. 47 ХОПЕС, без да посочи коя норма на Правото на ЕС не е приложена или нарушена. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за нередовност на подадената искова молба с вх. № 12294/09.08.2024 г. по описа на ВАС, която нередовност не е отстранена от К. въпреки конкретните указания, които са му дадени от съда, поради и което правилно АССО е върнал исковата молба. Всеки, който предявява иск, е длъжен да подаде в съда искова молба със съдържание и приложения, каквито се изискват съгласно разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 от Гражданскопроцесуалния кодекс. Съдът проверява редовността на исковата молба. В случай, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК, на ищеца се изпраща съобщение да отстрани в 7-дневен срок допуснатите нередовности. Когато ищецът не изпълни в срок дадените му указания, исковата молба се връща. Както бе посочено, съдът е сторил необходимото и е изпълнил нормативното си задължение да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите по исковата молба. Неизпълнението на дадените указания от страна на К. в резултат на неизясняване на обстоятелствата, на които се основава искът, прави същият недопустим, поради което производството по делото правилно е било прекратено. Следва да се посочи още, че посочените от К. в обстоятелствената част на исковата молба разпоредби на ЕКПЧ и чл. 47 ХОПЕС регламентират общи принципи и не покриват изискването за посочване на конкретен акт от първичното или вторичното право на ЕС, конкретна нарушена правна норма на Съюза, която да предоставя права на частноправните субекти. Така констатираните слабости са съществени за изясняване предмета на спора и обстоятелствата, при които се твърди да са получени сочените неимуществени увреждания. Същите потвърждават крайния извод на съдебния състав за липса в исковата молба на изискуемата по закон конкретика, която да обезпечи както правилното определяне предмета на спора, така и равнопоставеността на двете страни в състезателното производство. Отговорността на държавата, макар и безвиновна, е конкретна, а не абстрактна и може да бъде ангажирана след пълно и точно определяне на параметрите на противоправните действия, за които се търси обезвреда. Без тяхната достатъчна индивидуализация съдът не е в състояние да прецени и това дали изобщо се касае за правораздавателна дейност на съдилищата или за тяхна спомагателна за правораздаването или техническа такава. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,