Определение № 3785 от 03.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3419/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Х. В. от гр. София срещу определение № 3311 от 27.01.2026 г. по административно дело № 985/2026 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу разпореждане по т. 8 от Решение №4 на СОС от 15.01.2026г., с което се допуска предварително изпълнение на решението СО да участва в публична продан за придобиване на 97/400 идеални части от съсобствения с жалбоподателя имот с идентификатор 68134.304.288, започваща на 16.01.2026г. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, констатира следното: Частният жалбоподател е подал писмена молба вх. № 9362 от 31.03.2026 г., с която заявява, че се отказва изцяло от оспорването на разпореждането по т. 8 от Решение №4 на СОС от 15.01.2026г. Молбата е подписана от подателя. Съгласно чл. 155, ал. 1 АПК при всяко положение на делото оспорващият може да се откаже от оспорването изцяло или отчасти. Отказът от оспорването извън съдебно заседание се прави с писмена молба – чл. 155, ал. 3 АПК. В случая тези изисквания са спазени, като волята на жалбоподателя е ясно и недвусмислено изразена. Отказът от оспорването десезира съда, поради което е налице хипотезата на чл. 159, т. 8 АПК, при която частната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. С молбата, с която частният жалбоподател се е отказал изцяло от оспорването, той е поискал определение № 3311/27.01.2026г. да бъде обезсилено. Действително при оттегляне на оспорването в хода на касационното производство, постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт, с който той се е произнесъл по съществото на спора, следва да бъде обезсилен на основание чл. 233 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и производството по делото следва да бъде прекратено. Въпреки това в настоящата хипотеза няма основание за приложение на чл. 233 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК и обезсилване на съдебния акт, тъй като съдът не се е произнесъл по съществото на спора, а е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството на основание чл. 159, т. 1 и т.4 АПК. Поради това приложението на чл.233 от ГПК е безпредметно, тъй като би довело до същия резултат- оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството, но на друго основание- това по чл.159, т.8 от АПК. Налице е основанието по чл. 159, т.8 от АПК във връзка с чл. 155, ал.1 от АПК и чл.236 АПК, поради което частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство- прекратено. Водим от горното и на основание чл. 159, т.8 от АПК във връзка с чл.155, ал.1 от АПК и чл. 236 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение