Определение № 6901 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5612/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. А. С. и Р. А. С., чрез адв. Смолецов като процесуален представител, против определение № 5354/29.04.2026 г., постановено по адм. дело № 2388/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. Излагат се доводи за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Частните жалбоподатели твърдят, че съдебният акт е постановен при пълно незачитане на указанията, дадени в отменителното определение на касационната инстанция по адм. дело № 636/2026 г. на Върховния административен съд, които са задължителни. Правят искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба. Ответникът - кметът на Община Варна, чрез пълномощника си гл. юрк. Илиева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Варна е образувано по искова молба на К. А. С. и Р. А. С. с посочено правно основание по чл. 257 АПК, срещу Община Варна. В изпълнение на дадени разпореждания на съда от 17.10.2025 г. и от 10.11.2025 г. във връзка с констатирани нередовности на искането, е направено уточнение с молби от 28.10.2025 г. и от 21.11.2025 г., в резултат на което се навеждат доводи за бездействие на кмета на община Варна по чл. 256, ал. 1 АПК да отмени действащия ПУП-ПУР на с. о. „Телевизионна кула“ в частта за поземлени имоти пл. № 323 и № 28 и да нареди служебно изработването на проект за изменение на ПУП-ПУР в посочената част на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ, тъй като не е започнала процедура за отчуждаването на имотите в срока по чл. 208 ЗУТ, като сочат, че искането е подадено на 11.09.2025 г. Според ищците е налице неоснователно бездействие на органа във връзка със задължение, произтичащо пряко от закона – от разпоредбите на чл. 135, ал. 5 във вр. с ал. 3 ЗУТ и правят искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден кметът на общината в определен от съда срок да отмени действието на ПУП-ПУР в частта по отношение на собствените им имоти и да нареди служебно изработването на проект за изменение на ПУП-ПУР в тази част. Постановеното от първоинстанционния съд определение № 13297 от 01.12.2025 г., с което производството е прекратено, е отменено с определение № 1062 от 30.01.2026 г. по адм. дело № 636/2026 г. на Върховния административен съд (ВАС) и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по съображения, че наличието или липсата на фактически действия е въпрос по съществото на спора, а не е предпоставка за допустимост на предявения иск. При съобразяване предмета на спора и указанията, дадени в отменителното определение на касационната инстанция, съдът приема, че исковата молба на К. А. С. и Р. А. С. е нередовна поради необосноваване на правен интерес от търсената от ищците защита по реда на чл. 256, ал. 1 АПК. Посочва, че по тяхна жалба срещу мълчалив отказ на кмета на община Варна по същото искане от 11.09.2025 г. за отмяна по чл. 208 във вр. с чл.134 ЗУТ на ПУП-ПУР на улици и поземлени имоти за обекти – публична собственост на с.о. „Телевизионна кула“, Варна, в т.ч. схеми за електронни и съобщителни мрежи и съоръжения, електроснабдяване, водоснабдяване и канализация, сметосъбиране, газоснабдяване, вертикално планиране, транспортно-комуникационна, като се уважи искането им и отпадне предвиденото мероприятие за поземлени имоти пл. № 323 и № 28, е образувано адм. дело № 2453/2025г., по което оспорването е прието за допустимо поради наличието на годен за обжалване индивидуален административен акт. Излага съображения, че фактическите основания и твърдения, на които се основава иска по чл. 256, ал. 1 АПК, съответно жалбата срещу мълчаливия отказ, са едни и същи. В тази връзка исковата молба е оставена без движение, като на ищците е дадена възможност да заявят изрично дали с оглед жалбата им против мълчалив отказ на кмета на Община Варна по същото тяхно искане от 11.09.2025 г., приета за допустима с определение № 3879/27.03.2026 г. по адм. дело № 2453/2025 г. на Административен съд – Варна, поддържат исковата молба по чл. 256, ал. 1 АПК и в случай, че я поддържат - да обосноват пряк и непосредствен правен интерес от търсената защита срещу фактически бездействия на административния орган. С молба от 27.04.2026 г. ищците заявяват, че определението на ВАС по адм. дело № 636/2026 г. е задължително за Административен съд – Варна и поради това поддържат исковата си претенция. С обжалваното определение исковата молба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че неоснователно ищците основават правния си интерес от търсената защита по реда на чл. 256 АПК с отменителното определение на касационната инстанция, тъй като нуждата от обосноваване на такъв в случая произтича от нови факти и обстоятелства, които не са били налице към момента на първото прекратяване на делото и към момента на произнасяне на ВАС по частната жалба. Според първоинстанционния съд именно в съдебното производство по оспорване на мълчаливия отказ на кмета на община Варна, което е висящо, ищците ще реализират в пълен обем търсената от тях защита, поради което нямат пряк и непосредствен правен интерес от водене на производство по чл. 256 АПК, тъй като твърдените като дължими действия от страна на административния орган са свързани с конкретно негово волеизявление и издаване на подлежащ на самостоятелен съдебен контрол индивидуален административен акт. Обосновава извод, че за приложението на защитата по реда на чл. 256, ал. 1 АПК задълженията за извършване на фактически действия трябва да произтичат пряко от правната норма, при настъпване на определен юридически факт, т. е. както възникването, така и съдържанието им не трябва да е опосредено от допълнително волеизявление на административния орган, поради което търсената защита е без предмет. По тези съображения приема исковата молба за недопустима. Определението е неправилно. В случая волята на ищците за защита по реда на чл. 256 АПК срещу бездействие на административен орган да изпълни свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт – разпоредбата на чл. 135, ал. 5 във вр. с ал. 3 ЗУТ, е ясно изразена в предявения от тях иск. Претендира се постановяване на решение, с което да се осъди кметът на община Варна да извърши дължимото действие във връзка с подаденото на 11.09.2025 г. искане, като отмени действието на ПУП-ПУР в частта по отношение на собствените им имоти и нареди служебно изработването на проект за изменение на плана в тази част. Настоящият състав приема, че правният интерес от търсената защита не отпада поради подаденото оспорване срещу мълчалив отказ на кмета на община Варна да издаде искания акт по заявлението на жалбоподателите, по което оспорване е образувано адм. дело № 2453/2025 г. на Административен съд – Варна. Двете производства са с различен предмет. Исковото производство по чл. 256 АПК е с предмет бездействие на органа да изпълни задължение, пряко произтичащо от закона. Второто е с предмет оспорване на индивидуален административен акт. Различни са и правните последици, които настъпват при разрешаване на спора. В първия случай съдът се произнася с решение по чл. 256, ал. 3 АПК, с което осъжда административният орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. Във втория случай постановява решение по чл. 172 АПК при изследване на предпоставките по чл. 146 във вр. с чл. 168 АПК, с което може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени или измени, съответно да отхвърли оспорването. В тази връзка наличието на друго съдебно-административно производство, макар и основано на идентични факти и обстоятелства, не влияе на правния интерес на жалбоподателите да претендират защита по реда на чл. 256, ал. 1 АПК. Неправилни са и изводите на съда за недопустимост на исковата молба поради липса на предмет на предявеното искане. По този въпрос е налице произнасяне на касационната инстанция с определение № 1062 от 30.01.2026 г. по адм. дело 636/2026 г., в което изрично е посочено, че производството по чл. 256 АПК се основава на неизвършването на дължими от административния орган фактически действия, т. е. действия по изпълнение на негови законови правомощия, които той не извършва, като въпросът за наличието или липсата им е по съществото на спора, а не е предпоставка за допустимостта на предявения иск. Дадените указания в отменителното определение на ВАС са в насока да се провери дали е налице фактическия състав на търсената защита по реда на чл. 256 АПК, елемент на който състав е съответното фактическо бездействие, което се твърди, че не е извършено, като съдът се произнесе с решение за осъждането на ответника да изпълни дължимо действие или с отхвърляне на иска съобразно правомощията му по чл. 256, ал. 3 АПК. В случая изложените в обжалваното определение мотиви относно липсата на предмет на подаденото искане, съответно за неприложимост на този ред за защита, са относими към съществото на спора, а не към неговата допустимост. Предвид изложеното настоящият състав намира заключението на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск поради настъпването на нови обстоятелства, изключващи правния интерес от търсената защита, за неправилно. Обжалваното определение следва да се отмени и делото - да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. По исканията за присъждане на разноски за настоящото производство дължи произнасяне първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК и с оглед крайния изход на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение