Решение № 198 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1004/2010 г.

Решение № 198 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1004/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателя Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 258 от 10.03.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 7 от 11.01.2010 г. по гр. дело № 637/2009 г. на Врачанския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 3а от 30.06.2009 г. по гр. дело № 614/2007 г. на Мездренския районен съд и делото е върнато на същия съд за произнасяне по предявения от [фирма], [населено място] иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение правото на ползване на имот № *, находящ се в УПИ * в кв. * по плана на [населено място]. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с т. 17 от тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. по гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. С жалбата се поддържат оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на Врачанския окръжен съд за произнасяне по жалбата срещу първоинстанционното решение. Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на II г. о. взе предвид следното: С обезсиленото първоинстанционно решение е било разпределено реалното ползване на УПИ *, пл. № * в кв. * по плана на [населено място], целият от 5350 кв. м, както следва: [фирма], [населено място] да ползва частта с площ 2675 кв. м, съобразно петия вариант от допълнителното заключение на вещото лице, представляваща незащрихованата част от имот УПИ-*, пл. № * в кв. *, в която се намират сградите "Ф.", ТП на "Е."/сега [фирма], [населено място]/, а [община]-защрихованата част от т. 88 до т. 101 с площ 2675 кв. м, в която се намират сградите на общинското дружество [фирма], "ТП" собственост на [община] и сградата на бившето "А.", собственост на [фирма], [населено място]. Въззивният съд е приел, че съсобственият между ищеца/касатор/ и [община] терен се ползва освен от тях, още и от [фирма], [населено място], [фирма] и [фирма], които според него са материалноправно легитимираните страни в процеса. Според въззивния съд, първото от търговските дружества, посочени по-горе, е собственик на производствена сграда със застроена площ 1796 кв. м и е пасивно материалноправно легитимирано като страна, но неправилно било конституирано като "заинтересувана страна", вместо като ответник, предвид разпоредбата на чл. 64 ЗС. Същите съображения окръжният съд е изложил и по отношение на [фирма], собственик на сградата "А.", което дружество било конституирано в процеса като трето лице-помагач на страната на своя праводател М. И. И. По отношение на [фирма] - гр. С. пък е прието, че неправилно било конституирано в процеса, и то като заинтересувана страна вместо собственика на трафопоста със застроена площ от 38 кв. м - Ч. [фирма], [населено място]. Посочено е, че последното дружество не е било уведомено от районния съд за определението от 07.08.2008 г., с което на основание чл. 120, предл. второ ГПК (отм.) е било заличено като страна [фирма], [населено място] и на негово място е конституирано Ч. [фирма], [населено място]. Предвид на това, въззивният съд е приел, че процесуалното нарушение, допуснато от първата инстанция е лишило от участие в процеса, а оттам и от правото на защита материалноправно легитимираната страна - [фирма], [населено място]. Отделно от това, прието е и че районният съд неправилно конституирал като ответник по делото съпругата на ищеца/сега касатор/ - Б. Б. П., вместо да отхвърли искането или да го уважи, ако същата е негов задължителен необходим другар в процеса. На последно място, съдът е приел, че е било допуснато от първата инстанция процесуално нарушение с конституирането като страна и на [фирма], [населено място], доколкото това дружество било собственик на УПИ *, а не на процесния УПИ *. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното решение е постановено при наличието на основание за отмяна по чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК. За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че районният съд не се е произнесъл по предявения иск за разпределение правото на ползване на имота между всички надлежни страни - съсобственици на незастроеното дворно място и суперфициарни собственици, като не е обезпечил участието на част от тях в необходимото процесуално качество / [фирма] въобще не участвало/, а в първоинстанционното производство по ГПК не съществува фигурата на заинтересувана страна. Прието е, че процесуалните нарушения, и най-вече неучастието на [фирма] като страна пред РС-Мездра, не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция и водят до недопустимост на обжалваното решение, което следва да бъде обезсилено и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск при участието на надлежните страни в процеса. Обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителните указания по приложение на закона, дадени от ОСГК на ВКС с т. 17 на Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. по тълк. гр. дело № 1/2000 г., където е посочено, че при постановяване на първоинстанционно решение без участието на страна по делото, е налице порок, обосноваващ обжалването му като неправилно. В тълкувателния акт е подчертано, че за тази категория порочни решения не е предвидено връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, като необходимият другар следва да се конституира пред въззивния съд и спрямо него и лишената от участие поради непризоваването й страна, следва да се повторят процесуалните действия, извършени от първата инстанция без тяхното участие и след това да се разгледат оплакванията в жалбата. Като е обезсилил решението на първата инстанция и е върнал делото на районния съд, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на чл. 209, ал. 1, предл. трето ГПК (отм.). Разпоредбата предвижда такава възможност само в хипотезата на произнасяне по непредявен иск, за да се осигури триинстанционно разглеждане на действително заявената претенция. В обобщение, въззивното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав, съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК поради необходимостта от нови съдопроизводствени действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.