Определение № 1234 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 926/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. С. Ц., чрез процесуален представител, против протоколно определение №13487 от 02.12.2025г., постановено по адм.д. №1700/2025г. по описа на Административен съд-Варна/АС-Варна/. Частният жалбоподател навежда доводи, че определението е незаконосъобразно. Моли за отмяната му и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответниците – Директора на дирекция „Регистри“ в Българска Народна Банка (БНБ) и Длъжностно лице по защита на данните в БНБ, в писмен отговор оспорват частната жалба и молят частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Не претендират разноски. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в частната жалба. С обжалваното определение АССГ на осн. чл.159, т.4 АПК, е оставил без разглеждане жалбата на С. С. Ц. срещу писмо изх.№БНБ-98561/11.07.2025г., подписано от С. Дулевска -Директор на Дирекция „Регистри“ и А. Тонев-длъжностно лице по защита на данните, издадено по повод подаденото от С. Ц. заявление, прието с рег.№БНБ-76101/29.05.2025г, и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. Съдът е приел, че съгласно чл.17 от Наредба №22 от 16 юли 2009г. за Централния кредитен регистър, БНБ не извършва корекции на подаваната от институциите и лицата по чл.4, ал.1 информация към ЦКР, т.е. БНБ не е администратор на лични данни по подаденото от жалбоподателя заявление. Съдът е счел, че администратор на лични данни съобразно изложеното в жалбата е „Драг Кепитъл“ЕАД, което дружество видно от данните по делото е удовлетворило искането на жалбоподателя. Определението е неправилно. Видно от съдържанието на заявление, подадено от С. Ц. до БНБ (рег. №БНБ-76101/29.05.2025г.), със същото са упражнени права на субект на данни по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета, спрямо БНБ, в качеството й на администратор на лични данни. Това означава, че Ц., в качеството му на субект на данни е притежател субективно право, защитимо по реда на ОРЗД, а оспореното от него писмо изх.№БНБ-98561/11.07.2025г., визиращо правно основание, препятстващо заявеното субективно право, пряко засяга негови права и законни интереси. Въпросите кой е администратор на лични данни по подаденото от Ц. заявление, и налице ли е правно основание за възприетия отказ в оспорения акт, са въпроси по съществото на спора. При тези данни настоящият състав приема, че в случая не е налице възприетото от АОС-Варна правно основание по чл.159, т.4 АПК- липса на правен интерес, за оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото. Предвид горното обжалваното определение трябва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение жалбата на С. С. Ц., като съдът следва да изпълни задължението си по чл.158, ал.1 АПК, след което извърши преценка за допустимост по реда на чл.159 АПК на основанията по т.1 - т.3 и т.5- т.8 АПК, и евентуално да разгледа спора по същество. При извършване преценка за редовност и допустимост съдът следва да изследва характера и издателите на оспорения акт предвид разпоредбата на чл.4, т.7 вр. чл.17 ОРЗД и чл.37-чл.39 ОРЗД вр. чл.17 от Наредба №22 от 16 юли 2009г. за Централния кредитен регистър, съобразно конституираните от АС-Варна ответници в съдебното производство- С. Дулевска -Директор на Дирекция „Регистри“ и А. Тонев-длъжностно лице по защита на данните, във връзка с исканията, изложени от С. С. Ц. в рег. №БНБ-76101/29.05.2025г., и релевираните оплаквания и искания в жалбата на Ц. до първостепенния съд. По искането за разноски за настоящото производство следва да се произнесе съответния първоинстанционен съд при постановяване на акт по съществото на спора предвид изхода на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение