Определение № 1260 от 05.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 603/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна жалба, подадена от Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) София град, против Определение № 7907 от 19.09.2023г., по адм. № 6575/2023г. на АССГ, Трето отд., 62 с-в, с което е отменено Решение № 1040-21-416/07.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ София-град. Излагат се доводи за неправилност на оспореното определение и постановяване на същото в нарушение на материалния закон. Претендират се разноски. Ответникът по частната жалба – П. Николов не изразява становище в законоустановения срок. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване акт, но от страна която не разполага с правен интерес от оспорването. Последното води на извод за недопустимост на процесната жалба, предвид което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено. За да достигне до този извод съдът взе предвид следното: Обжалваното определение на Административен съд – София град е постановено в производство по чл. 197 от АПК по оспорване на Решение на Директор на ТП на НОИ, с което е оставена без разглеждане, като недопустима Молба №1056-21-248/14.06.2023 г. на П. Николов, с адрес: [населено място], [адрес] за възобновяване на производство по влязло в сила Разпореждане № РВ-3-21- 01215505/27.10.2022 г. на длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 от КСО. В посоченото съдебно производство Директор на ТП на НОИ София град в действителност е имал качеството на ответна страна, предвид че същият се явява издател на оспорения акт. Независимо от обстоятелството, че съдебното производсвто по чл. 197 от АПК е приключило със съдебен акт уважаващ жалбата срещу издадения от Директор на ТП на НОИ София град административен акт, последният не се явява лице с признат правен интерс от оспорване на този съдебен акт. Последното тълкуване е дадено със задължителното за правоприлагащите и административните органи Тълкувателно решение № 2/24.03.2021г. по ТД 10/2019г. на ОСС Върховния административен съд. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК предоставя право на частна жалба срещу определението по ал. 1 /каквото е процесното/ само на страните, участващи в административното производство. Съгласно чл. 27, ал. 1 АПК страни, участващи в административното производство са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани или организации. Сезираният с искането административен орган не е страна, а решаващ орган в административното производство, започнало по заявлението за издаване на административен акт. Поради това и съгласно чл. 200, ал. 2 АПК, административният орган няма право да оспори съдебния акт, с който е отменен постановения от него отказ да разгледа по същество подадената от П. Николов молба за възобновяване на производство по влязло в сила Разпореждане № РВ-3-21- 01215505/27.10.2022 г. на длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 от КСО. Правото на обжалване произтича от наличието на конкретно материално право или защитим от закона интерес, които пряко и непосредствено се засягат от властническото произнасяне. Административният орган, пред който се развива производството, няма качеството на надлежна страна по спорното материално административно правоотношение, а е решаващ орган по това правоотношение. Обстоятелството, че в обжалваното определение е посочена възможността за обжалването му, без да се индивидуализира субектът на това процесуално право, не може да обоснове извод за породено право на обжалване за решаващия в административното производство орган. Така напр. в определение № 14707 от 01.12.2017 г. по адм. д. № 12478/2017 г. и в определение № 16764 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 13269/2019 г., двете на 5 чл. с-в на ВАС. Частната жалба, подадена от страна без процесуална легитимация, е недопустима и не подлежи на разглеждане. По тези съображения съдът намира, че подадената от административния орган частна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да се прекрати. С оглед изхода на спора разноски за частния жалбоподател не се дължат, и искането следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 200, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение