Определение № 301 от 12.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 3582/2013 г.

Производството е образувано като такова по чл. 288 ГПК, но при извършена от настоящия състав на ВКС проверка за редовността му, бе констатирано следното: Делото е заведено във ВКС въз основа на жалба с вх. № 133778 от 18.ХІІ.2012 г. на С. Л. К. от София, действащ с фирмата „С. СТИЛ-С. К.”, означена като „частна” и подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против определение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІІ-Б от 9.ХІ.2012 г., постановено по гр. дело № 17049/2011 г., с което, след обезсилване на първоинстанционното решение на СРС, ГО, 52-ри с-в, от 6.ІV.2011 г. по гр. дело № 45413/2010 г., допълнено с решение от 2.ХІ.2011 г., въззивното производство е било прекратено – в хипотезата по чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК. С разпореждане на СГС, ГК, с-в ІІ-Б, от 28.12.2012 г. по същото въззивно дело обаче, въпросната частна жалба е била върната, като на подателя й [фирма] този съдебен акт на въззивната инстанция е бил надлежно съобщен на датата 30 януари 2013 г. При липсата на подадена последваща частна жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК срещу разпореждането за връщане на настоящата, се налага извод, че е налице влязъл в сила съдебен акт за прекратяване на образуваното пред СГС въззивно пр-во в хипотезата по чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение