Определение № 143 от 04.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3398/2019 г.

Производството е образувано по частна жалба на М. Г. Ц. против определение № 844/11.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 60/2019 г. от състав на Окръжен съд – Плевен. С обжалваното определение е изменено постановеното по делото въззивно решение, в частта за присъдените разноски. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че ищецът не е представил доказателства към относимия момент – до приключването на устните състезания по делото пред първата инстанция, за заплащане на договореното възнаграждение. Видно от договора за правна защита и съдействие, представен пред първата инстанция, заплащането на възнаграждението е договорено да се извърши по банков път, по сметка на пълномощника. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Това е прието с ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като в случая не са представени доказателства към момента до постановяване на първоинстанционното решение за плащането на договореното възнаграждение по начина, по която е посочен в договора за правна защита и съдействие. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното, състав на ВКС