Определение № 8301 от 23.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7132/2026 г.

Производството е по реда на чл.254, ал.2, вр. чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. С. 2012 ЕООД, чрез адв. Бояджиев, срещу Разпореждане № 24904/19.06.2026 година на Административен съд София-град по адм.д. № 7475/2026 година. С последното съдът е отхвърлил искането на В. С. 2012 ЕООД да бъдат прекратени неоснователни фактически действия на орган при МВР – СДВР, изразяващи се в сваляне и задържане на регистрационни табели на МПС, собственост на дружеството, без наличие на надлежно издаден за същата цел административен акт. Релевира възражения за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Оспорва, че задържането на временните регистрационни табели представлява неоснователно фактическо действие по смисъла на чл. 250 АПК. Заявява допуснати от страна на първоинстанционния съд нарушения по прилагането на разпоредбата на чл.250 АПК, вкл. такива, свързани с неизясняване предмета на отправеното искане и оттам достигането до неправилен правен извод за изключване приложението на института на чл.250 АПК в случаите на издаден АУАН. Излага се недоволство от допуснатата според частния жалбоподател непълнота на доказателствената съвкупност, въз основа на която според частната жалба били направени и неправилни правни изводи в нарушение на разпоредбите на чл.7, чл.9 и чл.170 АПК. По съществото на спора счита, че наложената ЗППАМ следва самите фактически действия по изземване и задържане на регистрационните табели на процесното МПС. Оспорва като незаконосъобразно и присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна. Представя нови писмени доказателства относно вътрешната организация на дружеството за работа с посоченото МПС и относно лицата упълномощени да го управляват. По делото е постъпило писмено възражение срещу частната жалба от ответната страна, с което същата изразява становище за правилност и обоснованост на оспорения съдебен акт и отправя претенции за присъждане на юрисконсултско възражение, както и възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна, разполагаща с правен интерес да оспорва засягащ я негативно съдебен акт. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане по чл. 250–254 АПК, подадено от „В. Стоянов 2012“ ЕООД, чрез процесуален представител, с което е поискано прекратяване на твърдени като неоснователни фактически действия на органи на СДВР, изразяващи се в сваляне и задържане на регистрационните табели на моторно превозно средство – собственост на дружеството, без да е налице административен акт, който да обосновава или опосредява същите. Въз основа на приобщените по делото доказателства първоинстанционният съд е приел за установено, че към административната преписка са представени АУАН № 5284210/27.03.2026 г., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4332-001785/06.04.2026 г., протокол за доброволно предаване, справка от АИС „КАТ – Регистрация“, докладна записка и заповеди за компетентност. Съдът е констатирал, че процесните две регистрационни табели са били иззети при съставянето на АУАН в рамките на образувано административнонаказателно производство по Закона за движението по пътищата, като това процесуално действие е удостоверено с изрично отбелязване в самия акт за установяване на административно нарушение. При така възприетата фактическа обстановка съдът е приел, че производството по чл. 250 АПК осигурява защита единствено срещу фактически действия на административни органи, които не се основават нито на административен акт, нито на закона. Според изложените мотиви предпоставка за уважаване на искането е към момента на сезиране на съда твърдяното действие да продължава да се извършва без правно основание. В случая съдът е счел, че изземването и задържането на регистрационните табели не представляват самостоятелни неоснователни фактически действия, а процесуални действия, извършени в рамките на административнонаказателно производство по ЗАНН, материализирани в съставения АУАН. Посочил е, че спорът относно законосъобразността на извършеното нарушение, както и относно правилността на процесуалните действия на актосъставителя, не може да бъде разрешаван в производството по чл. 250 АПК, а подлежи на преценка по реда на ЗАНН – чрез възражение по чл. 44 ЗАНН или при съдебното оспорване на наказателното постановление или електронния фиш по чл. 59 и сл. ЗАНН. Поради това първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че оспореното действие разполага с правно основание, тъй като е извършено в рамките на административнонаказателно производство и е удостоверено в съставения АУАН, поради което не са налице предпоставките на чл. 250 АПК за съдебна защита срещу неоснователни фактически действия. Въз основа на тези съображения съдът е отхвърлил искането на дружеството за прекратяване на оспорените действия на органите на СДВР, както и е осъдил дружеството да заплати на СДВР направените по делото разноски в размер на 450 евро юрисконсултско възнаграждение за проведените до момента на произнасянето му три съдебни производства. Разпореждането е правилно и обосновано по съществото на спора, при следните изводи от правна страна: Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, с изключение на изричнопредвидени в закона хипотези. Със съставения АУАН GA № 5284210/27.03.2026г., приложен като доказателство в настоящото производство, актосъставителят - командир на отделение при СДВР РУ 02 е констатирал, че управлявалия собствено на дружеството-жалбоподател МПС Ц. К. Ц. е водач, на когото към момента на проверката – 27.03.2026г. са били отнети всички контролни точки, поради което същият е изгубил придобитата правоспособност. По този начин с представения по делото АУАН е констатирано от фактическа и правна страна нарушение на чл. 150 ЗДвП, както и факта на изземване на 2 броя регистрационни табели № [рег. номер]. Актът е приложен на л.23 по делото на АССГ, ведно с приложена на следващия лист Заповед за прилагане на ПАМ №26-4332-001785 по чл.171, т.2А, б.“а“, с която Заповед е наложена ПАМ „Прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“ и е отразено отнемането на същите 2бр. регистрационни табели. При тези установявания заявената теза от страна на дружеството – собственик на товарния автомобил е, че към момента на изземване и задържане на регистрационните табели в правния мир не е съществувала посочената ЗЗПАМ, за да се явява предварителното й изпълнение правно основание за извършване на оспорените фактически действия. При вземане предвид на тези оплаквания, събраните по делото доказателства и аргументите на първоинстанционния съд, съставът на ВАС достига до следните правни изводи: Чл. 250 АПК е средство за защита на всеки правен субект, на когото гарантирани от закона права и интереси са засегнати от фактически действия, извършвани от административен орган или от длъжностно лице при администрацията му. За целите на съдебното производство по чл. 250 - 254 АПК законодателят е дефинирал съдържанието на понятието неоснователни действия. Това са действия, които не се основават на административен акт или на закона. Така даденото определение дефинира обхвата на предвидената защита, като такава срещу действия на административен орган, които не са правни по естеството си, т. е. защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа. В случая твърдяното от частния жалбоподател незаконосъобразно фактическо действие е противозаконно изземване и задържане на 2 бр. регистрационни табели на собственото му МПС. Това твърдяно фактическо действие действително се установява да е налично към датата на подаване на жалбата, тъй като няма данни и доказателства табелите да са върнати. За да бъде основателна жалба по чл. 250 е необходимо твърдяното фактическо действие да се извършва (към момента на подаване на жалбата) от сочения административен орган или длъжностно лице и да не се основава на закон или на административен акт. Правилно в този случай първоинстанционният съд установява, че в конкретната хипотеза изземването и задържането на 2 бр. регистрационни табели се основава на издадения АУАН и е в изпълнение на изрично регламентирани в полза на длъжностните лица правомощия. Доказателствата представени пред АССГ действително удостоверяват, че сочените от жалбоподателя 2 бр. регистрационни табели са иззети в рамките на започнало административнонаказателно производство по установяване на административно нарушение по ЗДвП, за което е съставен визирания АУАН. Съдът правилно и аргументирано е съобразил изричното отбелязване в АУАН, че при констатираното нарушение 2-та бр. регистрационни табели са иззети като доказателства. В тази връзка става ясно, че се касае не за фактическо действие на адм. орган, както твърди това жалбоподателят, а за процесуалноследствени действия по събиране на доказателства, при които самото изземване на регистрационните табели е основано на правен акт – цитирания многократно АУАН, който според установената съдебна практика в изземващата си част представлява протокол за изземване по см. на чл. 42, ал. 1, т. 10 ЗАНН. По тази причина, макар да са верни възраженията на частния жалбоподател, че ЗППАМ № 26-4332-001785/06.04.2026г. налагаща прекратяване регистрацията на собствения на дружеството товарен автомобил, е издадена няколко дни по-късно, то към момента на фактическото отнемане и задържане на регистрационните табели е било налице друго правно основание за осъществяване на този акт. АУАН е съставен и връчен без възражения, като редът за връщане на иззета в досъдебното производство вещ е регламентиран в разпоредбата на чл. 111, ал. 3 НПК и същият се прилага mutatis mutandis в производството по ЗАНН на основание чл.84 ЗАНН. Според нормата на последния доколкото в този закон няма особени правила за …. изземване на вещи, … се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Видно от представените по делото доказателства жалбоподателят не се е възползвал от такапредвидения ред, като за разглеждане на искането за връщане на събрани в производството веществени доказателства е ирелевантно срещу кого се провежда същото, доколкото собственикът на съответната вещ предявява и защитава свои лични права. По тази причина, доводите относно това спрямо кого са извършени спорните действия, т.е. кой е техен адресат, какъв е правният статут на табелите след постановяване на ЗППАМ и как технически е уреден въпросът със съхранението им в съответствие с нормите на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи, не засягат правото на защита на жалбоподателя по посочения по-горе ред и правилно са останали извън обсъжданията на първоинстранционния съд. Проверката по реда на чл. 250 АПК се ограничава само до установяването дали соченото от искателя действие се основава или не на закон или административен акт. В случая действието по изземване на 2 -та бр. временни регистрационни табели се основава на съставения АУАН и предвидената в ЗАНН възможност за събиране на доказателства, вкл. изземване на вещи, ето защо, липсват основания за прилагане на сочената разпоредба на чл. 250 АПК. Касае се за процесуално-следствено действие, реализирано в административно-наказателно производство от актосъставител, а не за фактическо такова на административен орган или на длъжностно лице, поради което правилно е заключено от страна на първоинстанционния съд, че тази дейност не попада в приложното поле на чл. 250 и сл. АПК. Предвид гореизложеното, като постановено при правилно приложение на закона, първоинстанционното разпореждане следва да бъде оставено в сила в частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл по съществото на спора. Основателни въпреки това се явяват възраженията на частният жалбоподател, свързани с размера на присъдените в негова тежест разноски. На първо място следва да бъде отбелязано, че ответният орган не е претендирал такива нито при първоначалното, нито при повторното разглеждане на спора по чл.250 АПК пред първоинстанционния съд. Такива не са били претендирани и пред ВАС при предходното разглеждане на оплакванията му. По тази причина разноски не е следвало да бъдат присъждани в негова тежест служебно.За пръв път подобна претенция от ответната страна бива изразена с депозираното възражение против частната жалба, инициирала настоящото производство. По същото от страна на жалбоподателя също са представени списък и доказателства за извършени съдебноделоводни разноски. В този случай разпореждането в частта на присъдените в тежест на жалбоподателя съдебноделоводни разноски за предходните съдебни инстанции следва да бъде отменено. Доколкото частната жалба бива частично уважена и частично отхвърлена в полза на всяка от страните следва да бъде присъден по половината от размера на претендираните за настоящата съдебна инстанция разноски, а именно 75,00 евро в полза на ответната страна и 288,35 евро в полза на жалбоподателя.