Определение № 2531 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3881/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 7963/05.07.2023 г., подадена от Д. П. В., чрез адвокат А. Д., срещу определение № 1792 от 22.06.2023 г. по гр. д. № 1916/2023 г. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от Д. П. В. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 20017140/26.02.2022 г., постановено по гр. д. № 69256/2019 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 29.03.2022 г. В атакуваното определение е изложено, че с решението, чиято отмяна се иска, е допусната делба на недвижим имот, представляващ ап. № 30, находящ се в [населено място],[жк], [улица], вх. Б, ет. 3, при квоти по 1/2 ид. ч. за съделителите Ч. М. Е. и Д. П. В.. С молбата за отмяна се поддържа, че са налице хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК, тъй като са налице нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, както и поради това, че е нарушено правото на защита на страната, която не е била представлявана по делото от особен представител, въпреки че е трябвало да й бъде назначен такъв от съда. Твърди се, че делбата на процесния имот е била допусната от съда при липсата на доказателства относно правото на собственост на ответника. Именно поради това, с молбата за отмяна се представят договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 12.09.1991 г., с който ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот по време на брака си с трето за процеса лице, както и решение по гр. д. № 4634/2006 г. на СРС, с което бракът е бил прекратен и всеки един от бившите съпрузи е придобил по 1/2 ид. ч. от имота. Налице е и допълнително основание за отмяна, тъй като в съдебно заседание от 24.06.2022 г. СРС е приел, че ответникът не се нуждае от правна помощ, предвид факта, че не осъществява контакт със своя процесуален представител, поради което е било отменено определението, с което тази помощ е била допусната. За да остави молбата за отмяна без разглеждане, ВКС, І г. о. е съобразил, че отмяната по чл. 303 ГПК е средство за защита срещу неправилните съдебни решения, при които е налице несъответствие между решението и действителното правно положение. Решението на съда трябва да е неправилно поради някои от причините, посочени изчерпателно в процесуалния закон. Легитимирана да подаде молба за отмяна е само страната, която е обвързана от неизгодно за нея решение, което е неправилно поради посочените в чл. 303 ГПК основания. Няма право на отмяна страната, за която решението е изгодно. Съдът е приел, че именно такъв е и конкретният случай, в който молителят не твърди, че решението, чиято отмяна иска, е неправилно, тъй като не отговаря на действително притежаваните от него права върху процесния имот, а възразява, че съдът е допуснал имота до делба без по делото да бъдат представени доказателства относно неговото право на собственост. Според ВКС, І г. о., от така изложеното следва, че не е обоснован интересът от подаване на молба за отмяна на влязлото в законна сила решение не само на първото от сочените основания, но и на второто, тъй като лишаването на страната от участие, респ. ненадлежното й представляване по делото не е довело до постановяване на неизгодно за нея решение. Съдът е визирал и че съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в законна сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Приел е, че в молбата за отмяна, с която е сезиран, няма наведени твърдения, че страната не е могла да се снабди с доказателства, които установяват придобитото от нея право на собственост върху 1/2 ид. ч. от процесния имот. Не са наведени и твърдения, че е била ненадлежно представлявана, тъй като сама е посочила, че искането й за предоставяна на безплатна правна помощ е било уважено, а впоследствие съдът е отменил определението за нейното допускане. Съдът се е позовал и на т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. Жалбоподателят счита атакуваното от него определение за неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Счита, че законодателят не обвързва легитимацията на молителя в процедурата за отмяна на влязло в сила решение с изискването решението да не е изгодно за него, доколкото целта на тази процедура е да бъде отстранено несъответствието между решението и обективната истина. Твърди, че в случая е допуснат до делба имот, за който не е установено как е възникнала съсобствеността и какви са правата на страните, което е правен абсурд. Сочи, че е напълно сляп, като това е ограничило възможността му на адекватна защита по делото. По делото му е била предоставена правна защита, но още в първото заседание във втората фаза на делбата правна помощ му е била отказана. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че частната жалба е процесуално допустима. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, макар и по други съображения – подадената молба за отмяна е подадена след изтичане на законоустановения за това срок и поради това не подлежи на разглеждане. За да направи този извод, съдът съобрази следното: Д. В. е подал молба с вх. № 25076335/28.11.2022 г. за отмяна на визираното по-горе решение за делба, в която се позовава на разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 6 ГПК. Твърди, че е напълно сляп по рождение и по тази причина не може сам да се защитава пълноценно и ефективно по делото без квалифицираната помощ от юрист. Излага, че не е бил представляван от особен представител, въпреки че е поискал такъв, тъй като делбеният съд впоследствие е отменил определението си за предоставяне на правна помощ, респ. с определението си за отмяна назначаването на особен представител съдът сам е признал, че е назначил такъв при нарушение на съответните правила. Сочи и че са налице нови писмени доказателства, съществували към момента на разглеждане на делото и неговото решаване – договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от 12.09.1991 г. (по който купувачи са той и С. В. В.), и решение № 142/17.05.2007 г. по гр. д. № 4634/2006 г. на СРС (за прекратяване брака между същите лица), които доказателства са от съществено значение за делото, с оглед установяването качеството на В. на съсобственик на допуснатия до делба имот. Към молбата са приложени горецитираните договор и бракоразводно решение. Поради естеството на тези документи и поради липса на твърдения за противното, следва да се приеме, че те са били в държане на Д. В. по време на процеса по гр. д. № 69256/2019 г. на СРС. При това положение и предвид изложените от Д. В. основания за отмяна, молбата по чл. 303 ГПК следва да бъде подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК – в тримесечен срок от деня на узнаване на решението. Видно от материалите по гр. д. № 69256/2019 г. на СРС, Д. В. лично е узнал за постановеното решение по допускане на делбата най-късно в проведеното на 15.07.2022 г. открито съдебно заседание по делбеното дело. В това заседание, на което жалбоподателят е присъствал, съдът е постановил определение, в мотивите към което е изложил, че по делото е налице решение за допускане на делбата с № 20017140/26.02.2022 г., влязло в сила на 29.03.2022 г. Следователно, от 15.07.2022 г. е започнал да тече тримесечният срок за подаване молба за отмяна на визираното решение и този срок безспорно е изтекъл преди депозирането на молбата на 28.11.2022 г. Като просрочена, молбата за отмяна не подлежи на разглеждане от ВКС. Изложеното обуславя потвърждаване на обжалваното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,