Определение № 292 от 08.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3528/2013 г.

Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 1 – във вр. чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по подадена на 29 юли 2013 г. (с вх. № 7301) от А. Б. М. от София молба за отмяна на влязлото в сила определение № 525 от 18.VІІ.2013 г., постановено в пр-во по чл. 274, ал. 2 ГПК от състав на ВКС, ТК, Първо отделение по ч. т. дело № 2514/2013 г., с което е било потвърдено определение № 7787/22.ІV.2013 г. на СГС по ч. гр. дело № 5408/2013 г. в обжалваната негова част: досежно оставянето без разглеждане на нейна частна жалба от датата 15.ХІ.2012 г. против разпореждане на Софийския районен съд, ГК, 48-и с-в, от 25.ІХ.2012 г. по гр. дело № 8924/2010 г., отхвърлящо искането й за прекратяване първоинстанционното пр-во, заведено по положителен установителен иск на [фирма]-София с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземания по отпуснат кредит в общ размер на сумата 3 040.62 лв. Като се позовава на това, че по делото било налице престъпно обстоятелство, изразяващо се в кражба на наличните суми по кредитната й карта Виза Електрон и във връзка с която имало образувано досъдебно пр-во срещу неизвестен извършител още през 2007 г., молителката М. релевира основанието по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на определението на ВКС. Ответната по молбата за отмяна кредитна институция [фирма]-София не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта, нито по основателността на искането за отмяна на влязлото в сила определение на ВКС. В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е била подадена от надлежна страна в частното пр-во пред ВКС по ч. т. дело № 2514/2013 г., срещу влязъл в сила /като необжалваем/ съдебен акт и в пределите на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК, молбата на А. Б. М. от София за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на определение № 525/18.VІІ.2013 г., постановено по това дело, ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за това са следните: Съгласно т. 2 от задължителните да съдилищата в Републиката постановки на ППВС № 2 от 29.ІХ1977 г. „на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо”. Цитираната постановка не е изгубила значението си и при действието на чл. 303, ал. 1 от новия процесуален закон (в сила от 1.ІІІ.2008 г.) и понеже постановеното от ВКС определение в пр-вото по чл. 274, ал. 2 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо, щом като негов предмет е упражняване на инстанционен контрол върху съдебен акт на низовите съдилища по движението на делото, нямащ естеството на преграждащ неговото по-нататъшно развитие, то подадената от А. Б. М. молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не следва да се допуска до разглеждане по същество. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение