Определение № 7209 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8005/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс (ГПК). Постъпила е по молба, подадена от „НЕТА“ ООД, гр. София, с която се иска да бъде допълнено в частта за разноските Решение № 2960 от 12.03.2024 г., постановено по настоящото дело, като се иска присъждане на такива в размер на 1050 лв., представляващо адвокатско възнаграждение за двете инстанции и заплатена държавна такса. Ответникът по молбата – директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител изразява писмено становище за неоснователност на искането за допълване. Върховният административен съд, трето отделение след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Искането е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. С Решение № 2960 от 12.03.2024 г., по адм. дело № 8005/2023 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, е оставено обезсилено Решение № 3135 от 11.05.2023 г., постановено по адм. дело № 5648/2022 г. от Административен съд София-град и производството по делото е прекратено. Прието е, че не е налице формиран мълчалив отказ, поради липса на компетентност и при липса на годен за обжалване административен акт оспорването е недопустимо. Подателят на жалбата има право на разноски при отмяна на обжалвания административен акт по конкретното дело, респективно при отказ да бъде издаден административен акт, както и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от жалбоподателя административен акт - от административния орган по реда на чл. 156 АПК. В случая не са налице хипотезите на чл.143, ал. 1 и ал. 2 АПК за присъждане на разноски в полза „НЕТА“ ООД, доколкото приложимият закон не регламентира отговорност на ответника за направените от жалбоподателя разноски при прекратяване на производството поради липса на годен за обжалване административен акт. Дори да се приеме, че чл. 143 от АПК не урежда изчерпателно всички възможни хипотези, такава няма и в субсидиарно приложимия по силата на чл. 144 АПК, Граждански процесуален кодекс (ГПК), а още по-малко намира приложение по аргумент за противното чл. 78, ал. 2 ГПК, на която се е позовава дружеството, защото ответникът дори с поведението си да е дал повод за образуване на делото, не е налице другата предвидена кумулативна предпоставка - да е признал иска. Предвид на изложеното, искането подадено от „НЕТА“ ООД, гр. София за допълване на Решение № 2960 от 12.03.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК Върховният административен съд, трето отделение