Определение № 8666 от 19.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11256/2025 г.

Производството е по реда на чл.176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас (ВиК Бургас), със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, за изменение на Решение № 500/19.01.2026 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 11256/2025 г., в частта за разноските. Искателят счита, че неправилно съдът е уважил възражението на насрещната страна за прекомерност на възнаграждението за адвокат, като счита, че същото не е достатъчно добре мотивирано с конкретни доводи, поради което е следвало да бъде отхвърлено като неоснователно. Обосновава, че процесният спор се отличава с особена фактическа и правна сложност, която оправдава договореното и платено от искателя възнаграждение за адвокат. Последният е професионалист със значителен опит, а Дружеството е искало възможно най-добрата защита на интересите си, извършената адвокатска работа е значителна по обем, поради което неправилно съдът е намалил размера на платеното възнаграждение за адвокат. Иска Решение № 500/19.01.2026 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 11256/2025 г. да бъде изменено, а в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас да бъдат присъдени сторените разноски за адвокат в пълен размер от 34 942,50 лева. Искането е подадено чрез адв. Н. Киркова от САК. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган (РУО) по Програма „Околна среда“ 2021 -2027 (ПОС) в писмен отговор чрез юрист С. Златанова ангажира становище за неоснователност на искането и въобще прекомерен размер на възнаграждението, тъй като същият не съответства на фактическата и правна сложност на спора и най-вече на извършената работа от конкретния адвокат. Върховният административен съд счита искането за допустимо - подадено от надлежна страна и в срока по чл. 176а, ал.1 АПК. Разгледано по същество, искането на ВиК Бургас е неоснователно. С Решение № 500/19.01.2026 г., постановено по адм. дело № 11256/2025 г. Върховният административен съд отменя Решение № 6427/16.07.2025 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 708/2025 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на ВиК Бургас срещу Решение № 60/24.03.2025 г. на РУО на ПОС в частта за определената му финансова корекция в размер на 5% от стойността на разходите, признати за допустими по Договор № ЗОП-47/23.04.2024 г. с изпълнител ДЗЗД „Строй експерт електро 2018“ за обособена позиция 4 и вместо него отменя административния акт в същата част; осъжда Министерство на околната среда и води за заплати на ВиК Бургас разноски в размер 24 013,51 евро, общо за двете инстанции и оставя в сила Решение № 6427/16.07.2025 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 708/2025 г. в останалата му част. Предвид благоприятния за искателя ВиК Бургас характер на постановеното от ВАС решение, същият има право на разноски в производството. Такива са заявени пред всички инстанции и са доказани. По искането е направено мотивирано възражение за прекомерност за възнаграждението за адвокат (чл. 78, ал.5 ГПК), което е опредено за основателно от съда в решението, чието изменение се иска, за което съдът е изложил подробни мотиви. Отговорността за разноски за ответника произтича на чл. 143, ал. 1 АПК, предвиждащ, че на жалбоподателя се присъждат разноски съобразно уважената част от жалбата, включително възнаграждение за адвокат за всяка инстанция, ако е имал такъв. С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, § 1 от ДФЕС във връзка с член 4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. СЕС сочи, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед задължителния характер съгласно чл. 633 ГПК на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не могат да обвържат съда. В този смисъл е формирана трайна съдебна практика, според която при произнасяне по искане за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери, които могат да служат само като ориентир при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Тези размери, подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Съдът е изложил подробни мотиви, защо в конкретния случай спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, и какъв обем адвокатска работа е извършен, и защо не се оправдава договорения размер на възнаграждението за адвокат от 34 942,50 лв. с ДДС за касационното производство. При съобразяване на съдържанието на осъществената от адв. Г. Стамболиева, посредством адв. Н. Киркова процесуална защита, изразяваща се в участие в едно откритото съдебно заседание на 25.11.2025 г. пред ВАС, изготвен отговор по касационна жалба и касационна жалба, настоящият съд приема, че присъденото възнаграждение в размер на 10 000 лв. за касационнато производство съответства на обема и качеството на осъществената от процесуалния представител на касатора защита, фактическата сложност на спора, както и на принципите на справедливост и обоснованост. С оглед посоченото, няма основание съдът да преразгледа направения вече извод относно дължимия размер на разноските за адвокат по административно дело № 11256/2025г., поради което искането, поставило начало на настоящото производство следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 176а, ал.3 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,