Определение № 163 от 16.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 708/2009 г.

Производството е с правно основание чл. 44, ал. 1 НПК. Образувано е въз основа на разпореждане на Бургаски районен съд от 13.11.09, по НОХД № 3678/09 по описа на същия съд, с което е прекратено съдебното производство и е повдигнат спор за подсъдност със Софийски районен съд, а делото е изпратено по компетентност на ВКС, с оглед произнасяне, по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Софийски районен съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Софийският районен съд е сезиран с обвинителен акт, изготвен от Софийска районна прокуратура, срещу А. А. И., за престъпление по чл. 202 НК, срещу С. С. М., за същото по вид престъпление, както и срещу И. Г. Ц., за престъпление по чл. 311 НК и по чл. 294 НК. Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 11899/09 по описа на Софийски районен съд. С разпореждане от 2.11.2009, съдията-докладчик е посочил, че делото не му е подсъдно, тъй като обв. И. е действала като управител на фондация „Алтернатива за устойчиво развитие”, регистрирана по фирмено дело на Бургаския окръжен съд, със седалище и адрес на управление гр. Б., откъдето е направил извода, че деянието е довършено там. С цитираното разпореждане съдебното производство е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Бургаския районен съд. С разпореждане от 13.11.2009 г, съдията-докладчик от Бургаския районен съд е приел, че делото не му е подсъдно, с мотива, че, видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, всички инкриминирани средства са присвоени в гр. С.. Алтернативно е изложил становище, че, в случая, може да намери приложение хипотезата на чл. 43, т. 1 НПК, предвид обстоятелството, че обвиняемите и свидетелите живеят в гр. С.. ВКС намери, че делото следва да бъде разгледано от Софийски районен съд, поради следните съображения: Съгласно чл. 36, ал.1 НПК, делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението. По настоящето дело всички инкриминирани деяния са извършени в гр. С., включително и тези, касаещи престъплението по чл. 202 НК. Без значение за местната подсъдност е обстоятелството, че едно от юридическите лица, представлявано от обв. И., е регистрирано от Бургаски окръжен съд, респективно, че адресът му на управление е в посочения град. Меродавно за преценката по чл. 36, ал. 1 НПК е къде е извършено присвояването на инкриминираните суми, а, по всички пунктове на обвинението по чл. 202 НК, това е станало в гр. С.. При условие, че обвинението е за съвкупност от престъпления, а не за продължавано престъпление, липсва възможност деянието да бъде довършено в друго населено място, каквато теза е развил Софийският районен съд. Що се отнася до алтернативното становище на Бургаски районен съд, в случая, хипотезата на чл. 43, т. 1 НПК е неприложима, тъй като местно компетентен е Софийският районен съд, а и в неговия район живеят обвиняемите, свидетелите и вещите лица, тоест, не възниква необходимост от промяна на местната подсъдност на посоченото основание. По тези съображения, делото следва да бъде разгледано от Софийски районен съд. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, ВКС, І НО,