Определение № 135 от 28.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1445/2014 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 43, т. 1 НПК по повод определение № 162 от 1.09.2014 г. на Районния съд – гр.Троян по н. ч. х. д. № 423/2014 г., изпратено за определяне на друг съд, който да разгледа делото. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 162 от 1.09.2014 г. на Районния съд – гр.Троян по н. ч. х. д. № 423 /2014 г. съдебното производство е било прекратено и делото е изпратено на Върховния касационен съд за промяна на подсъдността и определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Искането съдът е направил основно с мотиви, че на територията на [населено място] е местоживеенето на повечето от свидетелите, които по искане на страните са били разпитани при предходното разглеждане на делото, а затрудненията при тяхното явяване е довело до многократното му отлагане. Разпоредбата на чл. 43, т.1 НПК изисква много от обвиняемите и свидетелите да живеят в района на друг съд. От материалите по делото се установява, че преимуществена част от свидетелите, разпитвани по искане на страните са имали местоживеене на територията на [населено място], което напълно оправдава отклонението от правилата за подсъдността с оглед спестяване на сили и средства във връзка с явяването им пред съда и нормалното протичане като цяло на съдебното производство. При това положение налице са предпоставките по чл. 43, т. 1 НПК и делото следва да бъде преместено за разглеждане в Софийския районен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 43 НПК