Определение № 1762 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 731/2024 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № СД-02-02-656/29.01.2024 г. по регистъра на Окръжен съд – Сливен, подадена от В. В. Й. чрез адв. М. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязлото в сила решение № 162 от 06.07.2023 г. по гр. д. № 420/2022 г. по описа на този съд. С последното са уважени предявени срещу молителя искове с правно основание чл. 69 и чл. 70 СК вр. с чл. 59 СК - за установяване произход на дете от бащата и постановени в тази връзка предоставяне упражняване на родителски права, определяне на режим на лични контакти и присъждане на издръжка. Молителят твърди, че работи като сезонен работник в селското стопанство в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, което налага приблизително половината от времето в календарната година да живее и работи в чужбина. През това време неговият настоящ адрес бил в различни населени места от тези държави. В страната се прибирал на всеки два – три месеца за по няколко седмици. Сочи, че вследствие на нарушаване на съответните правила – чл. 46 и чл. 47 ГПК (поради нередовно призоваване) е бил лишен от възможност да участва в делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска – лично или чрез надлежен процесуален представил, доколкото назначеният на страната такъв е бил освободен с нарочен акт на съда преди приключване на производството по делото. Като последица от това не могъл да вземе надлежно участие в разглеждане на делото пред първата инстанция и да прави доказателствени искания, бил лишен от възможността да узнае за постановеното съдебно решение и да го обжалва. Поддържа, че е узнал за атакуваното решение на 21.12.2023 г. когато получил покана за доброволно изпълнение (с изх. № 4173/18.12.2023 г.) по изп. дело № 173/2023 г. на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Елхово и съобщение за наложена възбрана върху негов недвижим имот (с изх. № 4179/18.12.2023 г.) по същото това дело. От ответниците С. В. И. (С. В. Й.) – лично и със съгласието на своята майка и законен представител В. И. С. (участваща по делото съгласно чл. 69, изр. 2 СК) с отговора по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК счита молбата за отмяна за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверката на допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата е процесуално допустима. Тя е подадена на 29.01.2024 г., т. е. в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от датата на узнаване на решението, чиято отмяна се иска. Същата формално отговаря на изискванията на чл. 306 във вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК, като съдържа твърдения за обстоятелства, включени във фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК като основание за отмяна. Ето защо следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание. Воден от горното, Върховният касационен съд, III г. о.