Определение № 4146 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3482/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от консулско длъжностно лице в Генералното консулство на Република България в гр. Истанбул, Република Турция, чрез процесуален представител, против определение № 6739 от 19.02.2026г., постановено по адм. дело № 10055/2025г. по описа на Административен съд София-град, с което е допълнено решение № 1337 от 12.01.2026 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските, като Министерство на външните работи е осъдено да заплати на З. Х. И., гражданин на Сирийска арабска република, направените по делото разноски в размер на 618,66 евро при левова равностойност 1 210 лева. С доводи, че определението е неправилно, се претендира неговата отмяна. Твърди се, че претендираните по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение не са доказани, а освен това неговият размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Ответната страна – З. Х. И., гражданин на Сирийска арабска република, чрез пълномощник адв. Т. Любенов, представя отговор на частната жалба, с който взема становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд в производство по реда на чл. 176а АПК е допълнил решение № 1337 от 12.01.2026 г., постановено по адм. дело № 10055/2025г. по описа на Административен съд София-град, в частта му за разноските, като е осъдил Министерство на външните работи да заплати на З. Х. И., гражданин на Сирийска арабска република, направените по делото разноски в размер на 618,66 евро, при левова равностойност 1 210 лева, представляващи внесена държавна такса в размер на 10 лева и уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. За да постанови обжалвания резултат, съдът е съобразил, че с решението, чието допълване се иска, по жалба на З. Х. И. е отменен отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване в Република България, виза вид „D“, издаден от консулско длъжностно лице в Генералното консулство на Република България в гр. Истанбул, Република Турция. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 31.01.2026г. Съдът е съобразил също така, че в постановеното решение е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, за извършването на които са представени надлежни доказателства, както и списък по чл. 80 ГПК, и които са дължими съобразно изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Преценил е, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в пълен размер поради липсата на направено от ответника възражение за тяхната прекомерност, като сумата отговаря на критериите за справедливо и обосновано възнаграждение, съобразно мотивите, изложени в решението на СЕС по дело С- 438/2022 г. Обжалваното определение е правилно. С решението, чието допълване е поискано по реда на чл. 176а АПК, е отменен отказ на компетентния орган да издаде виза вид „D“, с оглед на което и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, правилно решаващият съд е допълнил постановеното от него решение, в частта му за разноските, като е присъдил на оспорващата разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение, платими от бюджета на органа, издал отменения акт. Искането за присъждане на разноски е направено още в жалбата и е поддържано от процесуалния представител на оспорващата в открито заседание, като са приложени доказателства за извършване на претендираните разноски (договор за правна защита и процесуално представителство и разписка за получена сума, представляваща договореното адвокатско възнаграждение), ведно със списък по чл. 80 ГПК. Адвокатското възнаграждение е присъдено в пълен размер предвид липсата на възражение от ответната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за неговата прекомерност. Присъденото адвокатско възнаграждение е справедливо и обосновано, при съобразяване с решението на СЕС по дело С- 438/2022 г., за което съдът е изложил подробни и задълбочени мотиви, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,