Определение № 156 от 08.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1796/2014 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 43, т. 3 от НПК по повод разпореждане № 51 от 3.11.2014 г. по н. о. х. д. № 11/2014 г. с направено искане от председателя на Районния съд – гр.Раднево за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че в случая е налице хипотезата по чл. 43, т. 3 НПК. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Данните разкриват, че всички съдии от Районния съд в гр.Раднево са участвали в съответния съдебен състав, постановил определение, с което е било одобрено споразумение за решаване на делото, поради което и на основание чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „б” НПК са си направили отвод. При това положение е станало невъзможно да се формира съдебен състав, който да разгледа делото по отношение на подсъдимата М. Д. Е.. С оглед на това Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките на чл. 43, т. 3 НПК за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Определя Районния съд в гр.Стара Загора като териториално близък, за да се осигури и нормално протичане на съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 43 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение