Определение № 1251 от 14.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 540/2023 г.

Производството е по чл. 407, ал. 1 вр. чл. 274, ал. 2 от ГПК. Министерство на околната среда и водите чрез юрисконсулт Т. обжалва разпореждане от 07.12.2022 г. по т.д. 325/22 г., САС, ТО, с което е постановено издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 404, т. 1 ,пр. 1 от ГПК, въз основа на невлязлото в сила въззивно съдебно решение № 760 от 29.11.2022 г. по в.т.д. 325/22 г., САС, ТО, 9 състав. Частният жалбоподател сочи допуснато нарушение на процесуалните правила, като твърди, че не са спазени изискванията на императивната забрана на чл. 243, ал. 2 от ГПК. Тази забрана се разпростирала спрямо всички държавни учреждения и се отнасяла за всяка хипотеза на невлязло в сила съдебно решение, включително осъдително такова. Счита, че в противоречие на посочената норма, въззивният съд е разпоредил издаване на изпълнителен лист на основание невлязлото в сила съдебно решение. Моли да се отмени разпореждането. Ответникът [община] е депозирал отговор на частната жалба, в който сочи, че няма основание от посоченото от жалбоподателя тълкуване на чл. 404 във връзка с чл. 243, ал. 2 ГПК. Излага подробни теоретични съображения относно предварителното изпълнение на въззивните съдебни решения. Счита за правилна практика, обективирана в определение № 733 от 20.102.104 г. по ч.т.д. 2806/14 г. на ВКС, I ТО, с която било прието, че предварителното изпълнение засягало само първоинстанционните, но не и въззивните съдебни решения. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок, подадена от легитимирана да обжалва разпореждането лице, срещу акт, подлежащ на обжалване. Предмет на производството е частна жалба срещу разпореждане от 07.12.2022 г. по т.д. 325/22 г. на САС, с което искането за издаване на изпълнителен лист от [община], въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, е уважено. Видно от данните по т.д. 325/22 г., АС-София, въззивният съд е, потвърдил решение № 262366 от 08.04.2021 г., СГС, I-3 състав, с което е осъден МОСВ, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД да заплати на [община] сумата от 862 570,65 лв, дължима, но незаплатена в резултат на неправомерно наложена финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-51011116-020 за финансиране на проект „Интегриран проект за водния цикъл на [населено място]“, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2014 г. до окончателното изплащане и разноски по компенсация в размер на 14 892,60 лв. Разпореждането на Софийски апелативен съд е за издаване на изпълнителен лист за присъдената сума, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, без присъдените разноски. Настоящият съдебен състав намира, че доводите, изложени в частната жалба относно приложението на чл. 243, ал. 2 от ГПК са основателни. Съгласно чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК, по силата на закона, подлежат на предварително изпълнение невлезлите в сила осъдителни съдебни решения на въззивния съд. Съгласно чл. 243, ал. 2 от ГПК предварително изпълнение срещу държавни учреждения не е допустимо. Министерство на околната среда и водите отговаря на правните характеристики на държавно учреждение. Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е недопустимо срещу държавни учреждения и в частност Министерство на околната среда и водите, предвид разпоредбата на чл. 243, ал. 2 от ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС, израз на която е определение № 76 ОТ 12.02.2020 г. по ч. т. д. № 139/2020 г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, както и множество определения, включително цитирани в посоченото, не е допустимо предварително изпълнение, на невлязло в сила осъдително решение на въззивния съд, срещу държавно учреждение, а следователно и издаване на изпълнителен лист на посоченото основание. Невлязлото в сила съдебно решение, с което е осъдено държавно учреждение, изключва издаване на изпълнителен лист. В този смисъл, към момента на издаване на обжалваното разпореждане е липсвало основание за издаване на изпълнителен лист, с оглед задълженото лице, държавно учреждение. Цитираната от ответника по частната жалба практика на ВКС е преодоляна понастоящем. Въпреки неправилността на разпореждането към момента на издаването му, то трябва да се приеме, че на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК и в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили в хода на производството. В случая с определение по т.д. 541/23 г., ВКС, II ТО, постановено по реда на чл. 288 от ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение 760 от 29.11.2022 г.о т.д. 325/22 г., АС – София, ТО, с което е потвърдено решение № 262366 от 08.04.2021 г., по гр.д. 286/18 г., СГС, I-3 състав, по описа на Апелативен съд София. След постановяване на това определение, на основание чл. 296, т. 3 от ГПК, решението на въззивния съд е влязло в законна сила. Поради това осъдителното решение, като влязло в законна сила, може да бъде изпълнено и вече не е налице предварително изпълнение, съответно следва да се приеме, че забраната на чл. 243, ал. 2 ГПК, не е налице към момента на разглеждане на частната жалба. За [община] вече съществува притезание към МОСВ и може да се издаде изпълнителен лист. Така настъпилият нов факт е от значение, за да определи, че установеното със съдебното решение вземане срещу МОСВ подлежи на изпълнение, като е допустимо издаване на изпълнителен лист. Извън настоящето производство е приложението на чл. 519 от ГПК. По изложените съображения Върховния касационен съд на Р България, разпореждането следва да се потвърди. Върховният касационен съд