Определение № 123 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2539/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 261102/1.03.2022 г. на И. С. П., чрез адвокат П. С., за отмяна на решение № 260727 от 14.05.2021 г. и решение № 261167 от 28.10.2021 г., постановени по гр. д. № 6340/2020 г. на Районен съд – Бургас, влезли в законна сила. Молителят твърди, че двете решения са постановени по делбено дело, като с първото е допусната съдебна делба между него и С. С. К. на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], местност „К.“, при квоти от 1213/1253 ид. ч. за С. С. К. и 40/1253 ид. ч. за И. С. П., а с второто имотът е изнесен на публична продан. Счита, че са налице основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, тъй като той е бил лишен от възможност да участва в делото, респективно не е бил надлежно представляван и е научил за решенията едва на 31.01.2022 г., когато получил покана за доброволно изпълнение от съдебен изпълнител. Позовава се на нередовно връчване по реда на чл. 47 ГПК, тъй като адресът му (постоянен и настоящ) е бил посетен три пъти, без да е ясно по кое време на деня, като между първите две посещения не е бил изтекъл необходимият интервал от поне една седмица, а информацията, че не живее на адреса, тъй като е продал жилището през 2016 г., е била дадена не от управителя на етажната собственост, а от лицето С. М., посочена като живуща в апартамент № 9 на ет. ІІІ, въпреки че такова лице в релевантния период не е живяло на този адрес. Същевременно длъжностното лице не е залепило уведомление върху пощенската му кутия. И. П. твърди и че не е вярно, че не живее на адреса по регистрацията му. Заявява, че не е откривал залепено уведомление или такова, пуснато в пощенската му кутия. Счита, че съдът при призоваването му е нарушил и разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ГПК, като не е издирил местоработата му и не е наредил връчване на книжата по месторабота. В резултат на нередовното призоваване на И. П. се стигнало до назначаването без основание на особен представител на същия по чл. 29, ал. 3 ГПК. Молителят сочи и че към подаване на исковата молба ищцата А. О. К. е била починала, поради което е налице изначална липса на активна процесуална легитимация, като счита предявеният иск за недопустим, включително поради липса на надлежно учредена представителна власт на пълномощника на ищците. Позовава се и на неизяснена фактическа обстановка относно кръга наследници на А. К.. Към молбата са представени писмени доказателства. С молбата по чл. 303, ал. 1 ГПК е направено и искане за спиране на изп. д. № 20228050400009 на ЧСИ С. Н., с район на действие БОС. От насрещната страна С. С. К. – законен наследник на С. С. К. (починал на 20.02.2022 г.), е постъпил отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на молбата за отмяна и са направени доказателствени искания. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното: Молбата на И. С. П. е процесуално допустима. Същата е с необходимото съдържание, като е основана на обстоятелства, сочещи на приложението на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, подадена е от надлежна страна и - при наличните данни - в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. По молбата е събрана държавна такса. Следва да бъдат уважени направените доказателствени искания на страните като допустими и относими, като по приемането на представените писмени доказателства съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание. По искането за спиране изпълнението на влязлото в сила съдебно решение, съдът намира, че следва да укаже на И. С. П. да внесе обезпечение по чл. 309, ал. 1 ГПК в размер на 238 998 лв. В тази връзка счита, че в случая приложение намира разпоредбата на чл. 282, ал. 3 ГПК, предвид характера на производството по съдебна делба и изнасянето на делбения имот на публична продан, като размерът на обезпечението следва да се определи въз основа пазарната стойност на дела на страната, срещу която е насочено искането за спиране. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,